БТА

Когато медицината се превръща в мода, а здравият разум – в рядкост.

Докато сезонът на настинките навлиза с пълна сила, аптеките в страната отново се превръщат в лакмус за здравната ни култура. Зад стъклените им витрини се отразяват няколко по-дълбоки тенденции – недостиг на ключови ваксини, умора и недоверие към имунизацията, натиск върху фармацевтите и нарастваща сянка на нелегална търговия с медикаменти в социалните мрежи. 

Назалните ваксини - продукт на изчезване

От лятото на 2025 г. Европа остана без основната назална противогрипна ваксина Fluenz Tetra, след като производителят ѝ прекрати търговията в ЕС. България успя да осигури едва остатъчни партиди, които изчезнаха за дни. В някои региони ваксините свършиха още преди началото на кампанията – търсени най-вече от родители на малки деца, за които назалната форма е далеч по-приемлива.

Така се оформи парадоксът на съвременната профилактика: родители търсят защита, но системата не може да я предостави. Проблемът не е само логистичен – той е системен. България все още няма единен цифров механизъм, който да следи наличности и заявки в реално време.

От години Българският фармацевтичен съюз настоява за интегрирана електронна система, която да свърже аптеките, НЗОК и Изпълнителната агенция по лекарствата. Днес данните за доставките се събират на отделни нива, което води до забавяне, грешки и изкуствени дефицити.

„От нашите медицински институти излизат готови антиваксъри.“

С това остро изказване главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев предизвика сериозен дебат за качеството на медицинското образование у нас. „Няма какво да се лъжем – не са много, но фактът, че учиш 5–6 години и накрая излизаш с изкривено съзнание и вместо да помагаш на хората ти им пречиш, е неприемлив“, заяви той пред „Телеграф“, визирайки не само лекарите, но и фармацевтите, медицинските сестрим акушерите. По думите му част от университетите продължават да работят по остарели програми по вирусология и ваксинология – пропуск, който в крайна сметка се отразява пряко на общественото здраве.

Система за проследяемост и обновени учебни програми биха могли да осигурят не само ваксини, а и доверие – ресурс, който все по-често липсва в българското здравеопазване.

Варицелната ваксина- следващото изпитание 

От 2026 г. ваксината срещу варицела ще стане част от задължителния имунизационен календар – дългоочаквана крачка към по-сериозна профилактика. Но за да има реален ефект, тя трябва да бъде достъпна навсякъде – не само в големите градове, а и в малките населени места, където здравната система често се крепи на едно лекарско име и една аптека. Без стабилна логистика и постоянен контрол рискуваме повторение на сценария с назалните ваксини – желание без възможност, амбиция без покритие.

И тук изниква по-дълбокият въпрос – не просто дали имаме лекарства, а дали имаме система, която да ги направи достижими и отговорно използвани.

Е-рецептите и старите навици

Електронните рецепти дойдоха като обещание за ред в един от най-хаотичните сектори – продажбата на антибиотици и лекарства с ограничен режим. И донякъде успяха: в големите градове нелегалната търговия намаля, проследяемостта се подобри, а злоупотребите станаха по-трудни.

Но цифровата революция спря пред табелата на последното село. В малките населени места, където лекарят е на километри разстояние, фармацевтът често остава сам между етиката и човещината. „Само един антибиотик, докторът ми го е изписвал преди“, казват хора, които вярват, че болестта е вече познат враг.

Самоволното лечение обаче е риск – не само за отделния човек, а за всички. Антибиотичната резистентност е новата невидима пандемия, а България остава сред страните с най-висока употреба на антибиотици в ЕС.

Така технологичният напредък и здравната култура отново се разминават по пътя – първият върви напред, втората изостава.

Инфлуенсърски инжекции

Докато едни чакат ваксини, други търсят чудеса. Модата на инжекциите за отслабване се превърна в новата религия на бързите резултати – обещание за ново тяло в едно шишенце. В социалните мрежи се продават ампули без рецепта, без контрол, без медицински надзор – често фалшификати или пренасочени партиди от чужбина.

Парадоксът е, че повечето от тези препарати първоначално са разработени за лечение на диабет тип 2 – за регулиране на кръвната захар, а не за естетични цели. Но в ръцете на инфлуенсъри и бързи търговци те се превърнаха в символ на „новото“ отслабване – мигновено, без усилие, без разбиране на риска.

Европейската агенция по лекарствата вече разследва случаи на сериозни нежелани реакции – от гадене и дехидратация до възпаления на панкреаса. И въпреки това търсенето расте. Защото, както винаги, желанието за моментно спасение побеждава знанието. Проблемът не е в самата терапия, а в културата, която превръща медицината в лайфстайл аксесоар, а здравето – в моден проект.

Аптеката като фронтова линия

Днешната аптека е не просто търговски обект. Тя е огледало на обществото – място, където се срещат страхът и надеждата, доверието и невежеството. Там фармацевтът стои на границата между пациента и риска, между регулацията и анархията. Истинският недостиг не е само на медикаменти. Недостигът е на система, на доверие, на култура на отговорност. И докато тези три неща не се появят едновременно, всяка следваща здравна кампания ще започва от едно и също място – от аптеката на ъгъла, където опашката е дълга, а отговорът винаги един и същ:  „Няма го налично.“

Още по темата

130 години от рентгена: Kaк откритието промени медицината

В XXI в. рентгенът продължава да вижда всичко – от тялото до умората на онези, които лекуват

Още

Може ли насилието над медици да спре

"Един човек без образование, с ниска култура да ме удари - как да се чувствам", запита бит фелдшер от Криводол

Още

Колкото повече харесвате агресията, толкова повече ще се сблъсквате с нея

Средата, в която живеят и се формират като личности младите хора, се обуславя от два основни фактора – семейството и училището. И ако има слабости в единия от тези фактори, те не могат да бъдат компенсирани от другия. Така слабостите неминуемо се отразяват върху развитието на подрастващите. А тяхното натрупване води до девиантно поведение, на каквото все по-често сме свидетели.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Радина Чакърова

Млад журналист, филолог и студент по право. Интересува се от обществени каузи, граждански права, образование и културни процеси.