Снимка: Pixabay

В XXI в. рентгенът продължава да вижда всичко – от тялото до умората на онези, които лекуват

Понякога най-големите открития се появяват неочаквано в тишина. 8 ноември 1895 г. – обикновен зимен ден във Вюрцбург. Физикът Вилхелм Конрад Рьонтген експериментира с катодни лъчи, когато забелязва, че покритият му с черна хартия екран излъчва странна светлина. Източникът не се вижда. Тогава той записва в лабораторния си дневник: „Нещо свети. Не знам защо.“

Така започва една от най-невероятните истории в науката. В следващите дни Рьонтген ще прекара безсънни нощи, опитвайки се да разбере „невидимите лъчи“. Нарича ги просто „Х“ – неизвестното.

Почти митологизирана е историята за първото изображение, което немският физик създава. Първата рентгенова снимка е на ръката на съпругата му Берта, с нейния сватбен пръстен. На снимката ясно се виждат костите ѝ и металът на безименния пръст. Когато тя поглежда изображението, възкликва: „Видях смъртта си.“

В края на XIX век да видиш собствените си кости е било равносилно на поглед отвъдното. Берта вижда смъртта си, а медицината – своето бъдеще: бъдеще, което ще даде шанс за живот на милиони хора, благодарение на случайното откритие на Рьонтген.

След откритието на Вилхелм Конрад Рьонтген през 1895 г. Европа буквално полудява по рентгена. Вестниците, кабаретата и списанията от края на XIX век са пълни с “рентгенови моди“, шеги, карикатури и псевдонаучни реклами. В Лондон дори се продава “рентгенова мода“ — дрехи, които уж били „прозрачни за лъчите на бъдещето“. В Русия и Западна Европа започват да се публикуват хумористични разкази и фейлетони за това как хората ще започнат да гледат през дрехи, стени и души.
Въпреки обсесията Рьонтген отказва да патентова изобретението си. „То принадлежи на света“, казва той.

От чудо до рутина

130 години след снимката на Берта няма болница без рентгенов апарат.
„Образният диагностик присъства на всеки етап от лечението – от първото изследване до проследяването на резултатите“, обяснява д-р Иван Плачков, специалист по образна диагностика. Днес една рентгенова снимка се прави за по-малко от секунда. В началото на XX век пациентите трябвало да стоят неподвижно по 20 минути. Съвременните апарати излъчват минимална доза радиация – толкова ниска, че няколко снимки не могат да навредят.

От първата радиография до компютърната томография (КТ) и магнитния резонанс (ЯМР) минава почти век. През 1979 г. британецът Годфри Хаунсфийлд получава Нобелова награда за първото триизмерно изображение на човешка глава, а през 2003 г. Пол Лотербър – за създаването на ЯМР.

Днес рентгеновите лъчи не просто показват човешкото тяло – те разказват за състоянието на органите, за движението на сърцето, за микроразкъсванията на мускулите. Светът на човешкото става все по-видим, но и остава толкова уязвим.

Сенките зад светлината

През XXI век невидимото в България не са костите, а пукнатините в системата.
Рентгенолозите у нас от години настояват за по-добро заплащане, обновена апаратура и ясни стандарти за безопасност. В някои болници машините са на повече от 25 години, а специалистите – на ръба на професионалното изтощение.

„Младите лекари се страхуват от натоварването и ниските заплати. А без образна диагностика няма диагноза, няма лечение“, обобщава д-р Иван Плачков.

Първите рентгенови апарати у нас се появяват още в началото на XX век – в големите болници на София и Пловдив. Днес почти всяка областна болница разполага с дигитален рентген, а университетите обучават ново поколение специалисти по образна диагностика. Но технологиите не са достатъчни – трябват хора, които да останат, за да ги използват.

130 години след Рьонтген България има светлината, но често ѝ липсва токът – онзи жив импулс, който поддържа системата жива.

Още по темата

Може ли насилието над медици да спре

"Един човек без образование, с ниска култура да ме удари - как да се чувствам", запита бит фелдшер от Криводол

Още

С мобилните оператори - брак без флирт и проверка до първо мляко

Може ли да избягате от стандартните договори

Още

Спортът у нас: Логото на Lidl върху гърдите, а шампионите на смени в супермаркета

Подиумът и пустотата — Лични истории, които изобличават спортната политика

Още

Кой ще поеме отговорност за загубените детски животи?

През последните месеци ставаме свидетели на ежедневни новини за загубени детски животи - било то в катастрофи, падания от атракциони или нападения с нож

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Радина Чакърова

Млад журналист, филолог и студент по право. Интересува се от обществени каузи, граждански права, образование и културни процеси.