**„Колйо,
Всичките ти писма, досега изпратени от теб и чрез теб, съм получил. Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднем под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същото да направим и с другите лица? Пък имаме заето и нещо от гърцките болести, а именно — колкото глави, толкоз капитани.“
Днес отбелязваме годишнина от рождението на Гоце Делчев – една от най-ярките и безспорни личности в българската история, революционер, идеолог и апостол на борбата за свобода на българите в Македония и Одринско. Личност, която и повече от век след смъртта си продължава да бъде предмет на политически спорове, но остава над тях – като символ на чест, саможертва и историческа истина.
Роден на 4 февруари 1872 г. в Кукуш, тогава в пределите на Османската империя, Георги (Гоце) Делчев израства в семейство с ясно българско национално съзнание. Завършва Българската мъжка гимназия в Солун, а по-късно учи във Военното училище в София, откъдето е изключен заради революционна дейност. От този момент животът му е подчинен на една кауза – свободата.
Като водещ деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), Делчев изгражда стройна мрежа от комитети, училища и дейци. Той не е романтичен бунтовник, а стратег и организатор, който вярва, че свободата се постига с подготовка, просвета и народно участие.
В едно от писмата си до Ильо Малешевски Гоце Делчев формулира ясно и без колебание своята национална идентичност – думи, които и днес звучат категорично и неудобно за всеки опит за пренаписване на историята, но формулира и болеста, която и до днес изяжда обществото ни и отношеният със Северна Македония.
"Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест!"
Това не е лозунг, не е политическа декларация, а лично, искрено признание, изречено в кореспонденция между съратници. Исторически факт, който не подлежи на интерпретации, но поражда нуждата от мислене и анализиране, променило ли се е нещо днес?
Гоце Делчев разбира борбата не като омраза, а като морална мисия.
„Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите“, пише той – мисъл, която го поставя далеч пред времето му и го прави истински европейски революционер.
Той загива на 4 май 1903 г. край село Баница, броени месеци преди Илинденско-Преображенското въстание. Смъртта му е тежък удар за организацията, но и моментът, в който Делчев се превръща в мярка за вярност към идеала.
Днес образът на Гоце Делчев е и обща памет, и изпитание в отношенията между България и Република Северна Македония. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. ясно заяви принципа, че общата история трябва да се чете заедно, а не да се дели.
Идеята за съвместно честване на Гоце Делчев не е отстъпление, а акт на политическа и историческа зрялост. Истината не губи стойност, когато е споделена. Тя губи стойност, когато е отричана.
„Ние се борим за свободата на всички поробени, без разлика на вяра и народност“, казва Делчев. В тези думи има повече бъдеще, отколкото в много днешни декларации.
Да почетем Гоце Делчев означава да не се страхуваме от истината, да отстояваме паметта му такава, каквато е – българска по корен, европейска по дух и универсална по смисъл.
Защото Гоце Делчев не е проблем на настоящето. Той е негов коректив.
Кралският крайцер „Дубровник“ акостира в Марсилия при тържествено посрещане на сръбския крал Александър Караджордевич, но тази церемония е осъдена да завърши не точно както е била планирана
Навършват се 119 години от безсмъртието на един от най-великите дейци на българското освободително дело в Македония. "Безспорно е, че Груев си остава в историята на македонската освободителна борба нейн пръв вдъхновител и гениален организатор", така великият учен и интелектуалец Любомир Милетич описва личността на славния войвода Даме Груев.
Банкнотата с номинал 20 лева е издадена на 1 август 1885 г. и е отпечатана в печатница в Санкт Петербург.
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)