AP/БТА

Шарм ел-Шейх може да донесе поне временен мир, а това е много по-важно от статуетка и 1 млн. долара, пише Мартин Табаков

В рамките на първата фаза от плана на Доналд Тръмп, който си поставя за цел да сключи обозрим във времето мир между Хамас и Израел, всяка една от двете воюващи страни прави следните отстъпки.

Израел се съгласи да спре военната си кампания, основно концентрирана през последния над месец и половина срещу град Газа. Тел Авив също така пое ангажимент да допусне вкарването на хуманитарна помощ в палестинския анклав (засега карго от по 600 тира дневно, което тепърва трябва да бъде увеличено) и да освободи почти 2000 задържани палестинци (250 от които са арестувани и осъдени преди това, и около 1700, които са задържани в рамките на войната).

Хамас от своя страна трябва да освободи останалите 20 живи заложници, да предаде телата на загиналите вече (и да даде информация за останките на онези от тях, които не се под контрола на сунитската гупировка).

Осъществяването на тази първа фаза от плана на Доналд Тръмп е значителна стъпка и очевидно в правилната посока. Тя не може да ни обещае гарантирането на дълготраен мир, въпреки церемониалната хореография, която ще наблюдаваме утре в египетския курорт Шарм ел-Шейх, но налива основата за такъв.  

Как стана възможен този пробив?

Доналд Тръмп е универсалният отговор на този въпрос. Американският президент направи следните неща, поради които войната в ивицата Газа най-сетне получава перспектива, различна от трагичната.  

Първо, Тръмп се наложи върху Нетнаяху чисто инструментално спрямо преговорната рамка. Израелският министър-председател от началото на преговорите се застъпваше за максималисткия подход „нищо не е договорено, докато всичко не бъде договорено”. Предвид отказа на Хамас да се разоръжи като основна част от по-големия процес на демилитаризация на ивицата Газа, включващ и демонтиране на подземната инфраструктура, максималисткият подход на Нетаняху предоставяше възможността той да продължи войната докато желае. Тръмп обаче наложи по-прагматичен подход на преговори, който остави настрана гората и започна да се занимава с дърветата.   

Оттук Тел Авив трябваше да приеме компромиса да отдръпне Израелските отбранителни сили в посока от ядрото към периферията на палестинския анклав преди Хамас да се е разоръжил. Хамас пък трябваше да направи компромиса да освободи заложниците преди Израелските отбранителни сили да напуснат анклава.

Така израелското „нищо не е договорено, преди всичко да бъде договорено” отстъпи място на американското „договаряме това преди да договорим онова”.

Второ, Тръмп използва Нетняху срещу Нетаняху. Когато Израел нанесе онзи удар срещу офис в Катар, където представители на Хамас трябваше да обсъждат неофициалния към онзи момент план на американския президент,  САЩ бяха поставени в много деликатна ситуация.

Един път, ударът представи Тръмп като човек, който не може да сдържа юздите на Нетаняху.

Втори път, арабските държави си дадоха сметка, че партньорството с Вашингтон в сферата на отбраната и сигурността не е никаква гаранция срещу посегателството срещу суверенитета им, след като държавата, която е домакин на най-голямата военно-въздушна база на САЩ в региона, може да бъде удряна по такъв циничен начин. Последваха вълни на нервни реакции сред държавите там (Саудитска Арабия сключи отбранителен договор с Пакистан, вкарвайки ядреното оръжие на Исламабад в геополитическия ребус на Близкия Изток, Катар поиска и получи допълнителни гаранции за сигурността си от САЩ като Доха ще създаде и център на военновъздушните си сили в американска база в Айдахо, Турция и държавите от Съвета за сътрудничество на Персийския залив заговориха за обща отбранителна система и т.н).

По този начин ударът на Израел по Катар бе разтълкуван не просто като опит за пресичане на възможността за преустановяване на конфликта в Газа, но и като накърняващо персоналния имидж на Доналд Тръмп и като противоречащ на интересите на САЩ.

И точно тук Тръмп успя да обърне загубата в победа, използвайки тези неправомерни действия на Нетаняху срещу него самия, поставяйки израелския премиер „на тясно”. Американският президент предложи две опции на израелския премиер: да играе главната и самотна роля на лошия, който иска още война, или да получи поддържащо участие около добрия герой, който иска мир. Нетаняху може да е в конфликт с целия свят, но не може да си позволи да бъде в конфликт и с Доналд Търмп. Особено пък едновременно.  

Този прогрес в преговорите между Хамас и Израел, както стана дума още в началото, бе възможен благодарение на компромисите. Но такива бяха направени и от самия американски президент: той се отказа от идеите си за разселване на палестинците от ивицата Газа, което не може да бъде прието далеч не само от тях и арабските държави в региона.

В контекста на цялостния план на Доналд Тръмп за установяване на мир между Хамас и Израел, който е замислен и като прелюдие към разширяване на Авраамическите споразумения, трудното тепърва предстои.

Трудното касае преговорите за това дали и ако да, кога и пред кого Хамас ще се разоръжи. В момента групировката шикалкави, като казва, че би дала оръжията си на легитимна палестинска власт, с което Хамас се опитва да печели време.

Трудното касае и политическата организация на палестинските земи и изтеглянето на Израелските отбранителни сили оттам. Въпреки написаното в плана на Тръмп, Нетаняху вече заяви, че израелските военни няма да се оттеглят окончателно от ивицата Газа и че там няма да бъде създадена палестинска държава.

Всяко едно от тези неща може да взриви по-нататъшни преговори. Но изключителният политически капитал, който е вложил Доналд Тръмп в тези преговори, е единственото, което може да осигури условията за тяхното продължаване. Вече написах в друг текст, че ако Хамас и Нетаняху бяха оставени сами на себе си, всеки един от тях би скъсал плана на Тръмп още при получаването му.

Церемонията за подписване на мирно споразумение между Хамас и Израел, която ще се състои утре в Шарм ел-Шейх, и на която ще присъстват  държавни ръководители от региона, Европа и САЩ, вероятно ще е помпозна и театрална (особено на фона на това, че се сключва споразумение между две враждуващи страни без техни представители). Церемонията вероятно ще трябва да обслужи и суетата на Доналд Тръмп, отмивайки поне малко разочарованието от разминаването на американския президент с Нобеловата награда за мир.

Но това не трябва да омаловажава дипломатическия успех на Доналд Тръмп, поради който утре светът ще гледа към един египетски курорт, разположен на брега на Червено море. Шарм ел-Шейх може да донесе поне временен мир, а това е много по-важно от статуетка и 1 млн. долара.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Мартин Табаков