Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква растежът на българската икономика да се забави до 2,5 на сто през 2026 г. и до 2,3 на сто през 2027 г. на фона на по-високата инфлация, поскъпването на енергията и отслабването на потреблението.

Според публикувания днес най-нов доклад „Икономически перспективи“ на организацията по-високите цени на енергията вследствие на конфликта в Близкия изток ще намалят реалните доходи и ще окажат натиск върху вътрешното търсене в страната ни. Растежът на потреблението ще се забави, тъй като темповете на увеличение на заплатите и социалните трансфери също ще отслабнат.

ОИСР прогнозира, че инвестициите през 2026 г. ще бъдат подкрепени основно от публичните разходи и средствата по европейските фондове, преди частните инвестиции постепенно да започнат да се възстановяват с отшумяването на политическата и геополитическата несигурност.

Организацията предупреждава, че по-високите цени на енергията създават риск инфлацията да остане трайно висока. Очаква се средногодишната инфлация да достигне 4,3 на сто през 2026 г., преди да се забави до 3,4 на сто през 2027 година.

Според ОИСР българската икономика остава чувствителна към външни енергийни шокове заради сравнително високия дял на енергийните разходи. Конфликтът в Близкия изток вече е довел до поскъпване на горивата и електроенергията на едро, макар ефектът да остава по-слаб в сравнение с енергийната криза след войната в Украйна.

Организацията отчита, че правителството е реагирало с мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса, включително субсидии за домакинства с ниски доходи, облекчения за транспортния сектор и компенсации за енергоемките предприятия.

В анализа се посочва още, че разходите по заемите за домакинствата и бизнеса леко са намалели след присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 година.

ОИСР обаче предупреждава, че бюджетният дефицит е надхвърлил 3 на сто от брутния вътрешен продукт заради ръста на разходите за социални и здравни услуги, увеличението на заплатите в публичния сектор и по-високите инвестиционни разходи.

Организацията препоръчва стабилна средносрочна фискална консолидация, за да бъдат ограничени рисковете от прегряване на икономиката и да се гарантира устойчивостта на публичните финанси на фона на застаряването на населението, разходите за отбрана и зеления преход.

Според анализа са необходими и структурни реформи в енергийния сектор, включително ускоряване на проектите за възобновяема енергия, разширяване на електропреносната инфраструктура и инвестиции в съхранение на енергия.

Конфликтът в Близкия изток се превръща в основен риск за световния растеж и инфлацията

Развиващият се конфликт в Близкия изток се е превърнал в основния фактор, определящ глобалните икономически перспективи, като е предизвикал енергиен шок, който засилва инфлационния натиск и ще натежи върху икономическия растеж, се посочва още в доклада „Икономически перспективи“.

Според ОИСР поскъпването на енергията и на ключови суровини от региона на Персийския залив вече оказва влияние върху инфлацията, реалните доходи и глобалната икономическа активност.

Поради несигурността около развитието на конфликта организацията представя два сценария за развитието на световната икономика.

Първият сценарий предвижда ограничено във времето прекъсване, при което производството и търговията с енергия постепенно се възстановяват от средата на 2026 г., а пазарните сътресения отслабват.

Вторият сценарий предполага продължителни сътресения, при които ограниченията върху производството и износа на енергия от региона продължават и през 2027 г., което води до трайно високи цени на енергията, риск от недостиг на доставки и по-строги глобални финансови условия.

„Световната икономика навлезе в 2026 г. със силен импулс, но перспективите значително се влошиха след началото на конфликта в Близкия изток. Колкото по-дълго продължават прекъсванията, толкова по-големи стават икономическите и социалните разходи“, заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман.

Той посочи, че всяка фискална подкрепа трябва да бъде насочена към най-уязвимите домакинства и предприятия и да остане временна, за да не се увеличава допълнително публичният дълг и да се запазят стимулите за ограничаване на енергийното потребление.

При сценария за ограничено по време сътресение ОИСР очаква глобалният растеж да се забави от 3,4 на сто през 2025 г. до 2,8 на сто през 2026 г., преди да се ускори до 3,1 на сто през 2027 година.

За САЩ организацията прогнозира растеж от 2 на сто през 2026 г. и 1,8 на сто през 2027 година. В еврозоната икономиката се очаква да нарасне с 0,8 на сто през 2026 г. и с 1,2 на сто през 2027 година.

Прогнозата за Китай предвижда забавяне на растежа до 4,5 на сто през 2026 г. и до 4,3 на сто през 2027 година.

При сценария за продължителни сътресения глобалният растеж би се забавил значително повече - до 2,1 на сто през 2026 г. и до 1,8 на сто през 2027 година.

ОИСР предупреждава, че подобно развитие би оставило трайни последици за редица икономики, особено в Азия, Европа и развиващите се държави, които са силно зависими от вноса на енергия и храни.

Според анализа инфлационният натиск ще продължи да нараства както в развитите, така и в развиващите се икономики.

При сценария за ограничено по време сътресение се очаква инфлацията в страните от Г-20 да достигне 4 на сто през 2026 г. спрямо 3,4 на сто през 2025 година, преди да се понижи до 3,1 на сто през 2027 година.

При сценария за продължителни сътресения инфлацията би се ускорила значително повече заради продължително високите цени на енергията и храните.

Организацията посочва, че много държави вече са предприели мерки за ограничаване на ефекта от по-високите енергийни цени, но предупреждава, че подкрепата трябва да бъде добре насочена, временна и да не подкопава стимулите за енергийна ефективност.