ТАРАЛЕЖ

Изборите на 19 април ще покажат дали опитът и политическата машина на ГЕРБ могат да устоят на новите сили в българската политика.

В навечерието на парламентарните избори на 19 април българската политическа сцена отново се върти около една добре позната фигура – Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ остава един от най-опитните и разпознаваеми политици в страната, а партията му продължава да бъде ключов фактор в почти всяко възможно парламентарно уравнение.

След години на управление, последвани от политическа турбулентност, служебни кабинети и серия от краткотрайни парламенти, ГЕРБ влиза в тази кампания със стратегическата задача да докаже, че все още може да бъде партията на стабилността.

Борисов залага на добре изградена партийна структура, силно местно присъствие и наратив за управленски опит – фактори, които в миналото нееднократно са носили изборни победи.

Силата на политическата машина

Една от най-сериозните преднини на ГЕРБ остава организационната инфраструктура на партията.

Докато много нови политически формации разчитат основно на харизматично лидерство или моментна обществена енергия, ГЕРБ разполага с изградена мрежа от местни структури, кметове, общински съветници и активисти в цялата страна.

Тази мрежа позволява на партията ефективно да мобилизира избиратели дори в трудни политически условия.

Именно тази организационна стабилност е причината много анализатори да предупреждават, че подценяването на Борисов често се оказва стратегическа грешка за неговите опоненти.

Предизвикателствата пред Борисов

Въпреки това изборите на 19 април няма да бъдат лесни за ГЕРБ. Политическата среда в България вече е коренно различна от периода на доминиращото управление на партията.

След масовите протести, появата на нови партии и силно фрагментирания парламент, доверието към традиционните политически сили е по-ниско, а избирателите са значително по-колебливи и мобилни.

Освен това на политическата сцена се появява нова вълна, която може да промени баланса на силите – политически проекти и инициативи, свързвани с бившия президент Румен Радев.

Новата политическа вълна около Румен Радев

Бившият държавен глава Румен Радев постепенно се превръща в централна фигура за нов тип политическо влияние. Около него се формира политически и обществен кръг, който привлича разочаровани избиратели както от традиционните партии, така и от част от протестните формации.

Тази нова вълна около Радев има няколко ключови характеристики:

• силен антиелитен и суверенистки тон

• критика към традиционния политически модел

• позициониране като алтернатива на старите партии, включително ГЕРБ

• привличане на избиратели от центъра и периферията на политическото пространство

Политическите наблюдатели отбелязват, че Радев запазва висока обществена разпознаваемост и доверие, натрупани по време на двата му президентски мандата.

Това, което прави изборите на 19 април различни, е влизането на Румен Радев в активната партийна политика.

След оставката като президент той се превърна в лидер на коалицията „Прогресивна България“, която се позиционира като широка платформа за политическа промяна.

Новият проект на Радев събира:

• част от протестния вот

• разочаровани избиратели от традиционните партии

• лявоцентристки и социални избиратели

• част от национално ориентирания електорат

Това създава необичайна политическа коалиция, която може да обедини различни групи на недоволство срещу статуквото.

Социологическите прогнози, които дават на „Прогресивна България“ над 30% подкрепа, показват, че Радев ще е основния политически конкурент на Борисов.

Коалиционната дилема

Дори при силен изборен резултат за ГЕРБ, ключовият въпрос след изборите ще бъде коалиционната формула.

В последните парламенти партията преживя частична политическа изолация, при която  формации избягваха открито партньорство с Борисов.

Затова ако се стигне до потенциално партньорство между Радев и Борисов, ще трябва да балансират между:

• прагматичната нужда от стабилно управление

• политическия риск от сътрудничество с дългогодишния управляващ елит

За Борисов това означава сложна преговорна игра, в която личният му политически опит и умението му да изгражда коалиции могат да се окажат решаващи.

Изборите като тест за политическо оцеляване

В крайна сметка изборите на 19 април ще бъдат повече от поредна парламентарна кампания за Бойко Борисов.

Те ще бъдат тест за способността му да адаптира ГЕРБ към новата политическа реалност.

Ако ГЕРБ успее да се върне в центъра на управлението, Борисов може отново да затвърди репутацията си като един от най-устойчивите политически играчи в българската политика.

Но, ако новата политическа вълна – включително тази около Румен Радев – успее да мобилизира достатъчно обществена подкрепа, страната може да навлезе в още по-дълбок етап на политическа трансформация и пренареждане на властта.

Още по темата

Радев се завръща: Походът към властта

Доскорошният президент влиза в изборите на 19 април като фаворит, а политическата карта на България се пренарежда около въпроса – с кого ще управлява лидерът на "Прогресивна България".

Още

Прогресивистът Радев! Но защо намеренията не са политики?

На този етап преднината в социологическите проучвания на новата формация се дължи не на изработена и предложена на гражданите политика, а на заявени намерения. Българските гласоподаватели имат тези нагласи да дават доверие в аванс на новопоявили се политически формации. Случвало се е и преди, но бързо след това доверието е било оттегляно и е започвало търсенето на нови субекти, на които то да бъде предоставено

Още

Боряна Димитрова: Около 1/3 от депутатите биха били представители на "Прогресивна България" на Румен Радев

"Прогресивна България" може да събере около една трета от депутатите, показват социологически данни

Още

Ружа Райчева: "Сияние" може да е изненадата на изборите, не е изключено да има съюз Радев-Борисов

"Очаквам да има правителство след вота на 19 април", каза още пред ТАРАЛЕЖ журналистът

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Петър Колев

Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.