Мнение

Боряна Димитрова: Около 1/3 от депутатите биха били представители на "Прогресивна България" на Румен Радев

5 март 2026, 20:54
Таралеж

Снимка: БНТ

"Прогресивна България" може да събере около една трета от депутатите, показват социологически данни

Ако изборите се проведат днес, политическата картина в парламента би се променила значително, като най-голямата политическа сила ще бъде нова формация, която досега не е била представена в Народното събрание. Това коментира социологът Боряна Димитрова в предаването "Още от деня" по БНТ.

"Политическата карта на парламента към днешния момент би изглеждала така: една доста голяма политическа сила, която към момента не е била представена в българския парламент. Политическа сила, която събира една не малка част от представителството на малки политически сили. Тя сега би била представена от една доста крупна парламентарна група."

По думите ѝ около една трета от депутатите биха били представители на формацията "Прогресивна България", свързвана с Румен Радев. След нея се нарежда ГЕРБ с приблизително 19,7% подкрепа.

Според данните партията запазва настоящия си профил на подкрепа, но не показва потенциал за значително разширяване на електората си.

Димитрова посочи още, че "Продължаваме промяната-Демократична България" би имала значително по-малка парламентарна група, докато ДПС би получило около 10% подкрепа – резултат, съпоставим с този на ПП-ДБ.

Към момента последната политическа сила, която преминава 4%-та бариера, е "Възраждане".

"Това е може би, единствената партия, чиито избиратели се ориентират към партията на Румен Радев, но успява да прескочи бариерата."

По думите на социолога БСП, МЕЧ, "Има такъв народ" (ИТН) и "Величие" също биха имали по-устойчиво, макар и по-ограничено парламентарно представителство.

Тя подчерта, че появата на политическия проект около Радев оказва влияние върху всички партии.

"Няма партия, която да не търпи електорална щета от появата на партията на Радев. Тази разнородност показва възможността на този проект да привлича избиратели от различен политически спектър. Става дума основно за избиратели били в левия и националистическия политически спектър."

Според Димитрова широкият спектър от избиратели е предимство по време на предизборната кампания, но може да се превърне в предизвикателство след изборите.

"Това е една коалиция на желаещите – хората чуват това, което искат да чуят. Предизвикателство за устойчивост ще има след изборите, защото тогава ще трябва да се взимат решения."

Тя отбеляза също, че Румен Радев успява да запази високото доверие, което е имал преди да напусне президентската институция.

"Политикът Радев успява да задържи доверието, което имаше към него преди да излезе от президентството. Той е в образа, на който хората възлагат очаквания за промяна на политическото статукво. Една не малка част искат промяна на политическото представителство. Втората причина за вота, който събира "Прогресивна България" е драматичният спад на доверието към институциите и към политическите лидери. Доколко ще съумее да задържи този вот е въпрос на бъдещето. Към момента двата фактора – личен рейтинг и институционална криза, водят до тази висока начална подкрепа," обясни социологът.

Въпреки това към момента не се очертава възможност за самостоятелно парламентарно мнозинство.

"Към момента регистрираме една умерена вълна, не очакваме много по-висока избирателна активност - около 3 млн. Това показва едно леко охлаждане на ентусиазма. Ще има значителна промяна в политическия пейзаж, но политическите партии ще трябва да търсят общ диалог," каза още Боряна Димитрова.