АП/БТА

Леонар Лифар предупреждава, че ЕС трябва да скъса с технократичните илюзии и да изгради стратегическо партньорство със средните сили и Африка

Изправен пред откровената и безсрамна проява на американската мощ, Европейският съюз трябва заедно със средните сили и най-вече с африканския континент да изгради нова ос на необвързаност. Тази теза защитава Леонар Лифар – основател на „Кръгът за геополитическа Европа“, в анализ, публикуван във френския вестник L'Express.

Форумът в Давос през 2026 г. ще остане като символичен край на цяла една епоха, за чието оформяне самият той допринесе – епохата на глобализирания homo economicus, вече анахроничния „човек от Давос“. В продължение на три десетилетия европейците живееха с убеждението, че светът може да бъде управляван чрез неутрални правила и транснационални експерти в рамките на глобална технокрация.

Днешната реалност обаче не е просто отстъпление на експертното знание. Тя представлява „генетична мутация“, както я определя историкът Лоренцо Кастелани – край на универсалната технокрация и възход на имперската технокрация.

Мечтата за техническо управление на световните дела се разпада под натиска на бруталното завръщане на политиката. Технократичните инструменти вече не служат за хармонизиране на обмена, а за укрепване на мощта на доминираща империя. Светът се отдалечава от модел, в който правилата предхождат властта, и навлиза в епоха, в която самата власт открито диктува правилата, превръщайки техническата експертиза в средство за хегемонно самоутвърждаване.

Тази трансформация обезсмисля стария подход, според който свързаността и глобалните потоци са гаранция за стабилност. Днес инфраструктурите, които ни обединяват – цифрови мрежи, подводни кабели, платежни системи – се превърнаха в оръжия на постоянна враждебност. Това, което Марк Галеоти нарича „арсенализация на всичко“, означава, че във взаимосвързания свят всяка връзка е потенциална уязвимост. Инфраструктурите вече работят срещу нас.

Необходимостта от двойно отстъпление

Пред лицето на американския техноимпериализъм тревогата вече е осезаема и на най-високо равнище в Европейски съюз. Под натиска на новата доктрина за ограничен суверенитет, наложена от Вашингтон, НАТО рискува да се превърне в съвременен аналог на Варшавския договор, в който Европа би била основният подчинен участник.

Символични за този разрив са внезапното напускане на Кристин Лагард на официална вечеря в Давос след агресивни реплики от американски високопоставен представител, както и отказът на белгийския премиер Барт де Вевер да приеме ролята на „унижен роб“.

Последно европейско проучване на общественото мнение показва, че абсолютно мнозинство от гражданите (51%) възприемат Доналд Тръмп като „враг“ на Европа. Затова ограничаването на риска вече не може да бъде насочено единствено срещу Китай. То трябва да се превърне в целенасочен акт на стратегическа независимост, прилаган с еднаква последователност както спрямо Вашингтон, така и спрямо Пекин. Двата гиганта, макар и по различен начин, следват една и съща логика – превръщат взаимозависимостта в инструмент за принуда.

Отказът от безусловно сътрудничество със САЩ в енергетиката, финансите и управлението на данните се превръща в също толкова жизненоважна задача, колкото и разбиването на китайския монопол върху критичните метали и преходните технологии.

Мултилатерализмът и африканският завой

Изкушението за цинична, аморална дипломация може да изглежда привлекателно за някои средни сили, но пълното отстъпление към тесни национални интереси е капан. Без минимална система от правила автономията на действие е илюзия, която се разпада пред грубата сила на големите държави. Задачата на Европа е да изгради нова ос на необвързаност, чиято сила да произтича от обновен либерален ред, защитен от полюс на автономна власт – от Бразилия до Индонезия – и основан на реално зачитане на суверенитета, без лицемерието на миналото.

Това преосмисляне на мултилатерализма естествено води до прагматично партньорство с Африка. Както африканските, така и европейските правителства остават ангажирани с мултилатерализма, убедени, че той е най-добрата защита срещу произвола на великите сили.

Днес Европа сама си вреди чрез налагането на тежки ESG стандарти и прекомерна бюрокрация, които забавят големите инфраструктурни проекти и подкопават истинските партньорства за съвместно развитие. Чрез съгласуване на стратегиите критичните ресурси трябва да бъдат насочени директно към африканския континент, като се стимулира споделен технологичен напредък.

Тази визия стъпва върху безпрецедентен човешки потенциал – до 2030 г. над 40% от младежите в света ще бъдат африканци, превръщайки континента в бъдещ двигател на иновациите и глобалното потребление. Чрез мобилизиране на вътрешния капитал и намаляване на риска за стратегическите инвестиции Европейският съюз може да изгради ос на стабилност, способна да се противопостави на глобалната фрагментация.

Приемайки споделянето на власт и ценности, Европа може да надскочи ролята си на регулатор. Тя има шанс да се превърне в архитект на многополюсен световен ред, в който върховенството на закона защитава народите от имперската алчност. Изборът е ясен – или продължава нормативното подчинение, което води до забрава, или Европа поема риска да загуби част от властта си, за да се превърне отново в архитект на свободния свят.

Още по темата

Европа започва бавно да намалява зависимостта си от САЩ

Европейският съюз цели да ограничи зависимостта си от Америка в области като технологии, енергетика, разплащания и отбрана. Това обаче ще отнеме време.

Още

Радан Кънев: Възходът на популизма в Европа е сериозен риск за трансатлантическите отношения

Доклад в Европейския парламент предупреждава за трайно стратегическо отслабване на връзките между ЕС и САЩ

Още

Бен Ходжис: Русия вече води пълномащабна война срещу Европа

Бившият командващ на американските сили в Европа призова ЕС да спре да подценява заплахата и да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.