Facebook

Италианско-швейцарски писател, специализиран в игрите на властта и автократите, се е превърнал в задължително четиво за политическия елит на Европа, особено за Еманюел Макрон

Сред малката група, която следва френския президент Еманюел Макрон в тесните коридори на сградата на ООН и разкошните зали на риядския Ritz Carlton, има един аутсайдер. Той не е нито бодигард, нито съветник, нито дипломат. Самият той се определя просто като писател, пише в свой материал Politico.

Името му е Джулиано да Емполи, а през последните години трудовете му се превърнаха в едно от най-модерните четива сред европейските властови среди.

Подобно на прочутия флорентински дипломат Николо Макиавели, автор на „Владетелят“, да Емполи е специалист в анализа на съвременните силови лидери. Докато Макиавели изучавал тайната на успеха на Чезаре Борджия, да Емполи изследва световете на Доналд Тръмп, Владимир Путин и саудитския принц Мохамед бин Салман. Последните му две книги са посветени на тирани и автократи, а президенти и министри из цяла Европа ги четат с надеждата да оцелеят в безпощадния свят на геополитиката.

Макрон е в приятелски отношения с да Емполи и често го цитира в речите си. Датската премиерка Мете Фредериксен — която тази година многократно спореше с Тръмп заради заплахите му към Гренландия — също поддържа пряка връзка с италиано-швейцарския писател.

В елегантен салон в парижкото седалище на издателство Gallimard да Емполи признава пред Politico, че като Макиавели обича „да бъде в стаята, където се вземат решенията и се случват нещата, но да остава малко встрани“. Докато Макиавели създава „Владетелят“ като ръководство по реалполитика за Лоренцо Медичи, да Емполи също възприема своите трудове като съвети към днешните лидери — в замяна на достъп до най-високо ниво информация.

„За мен това е начин да събирам материал за писането си. А за тях — начин да получат различна перспектива от тази на професионалните им съветници или обичайните им събеседници“, казва той.

Макиавели и да Емполи имат различни причини да посегнат към перото. Флорентинецът пише своя шедьовър, за да си върне благоразположението на Медичите, които дори го измъчвали. Да Емполи настоява, че е щастлив именно като писател и предпочита да остане встрани. Парадоксално, в ранните си години той се разочаровал именно от безмилостната същност на политиката.

Френска мания по да Емполи
Във Франция интересът към него е в разгара си. Компании, университети, лобистки групи и мозъчни тръстове се надпреварват да го поканят. „Той е голямо име. Клиентите искат да го виждат на годишните си събития и семинари, особено с оглед на сегашната геополитическа несигурност“, казва парижки стратегически консултант. Но графикът му е запълнен за месеци напред.

Макрон го заведе на Общото събрание на ООН миналия септември, а после и на държавно посещение в Канада. През декември 2023 г. той придружи френския президент и в Саудитска Арабия, където натрупа идеи за най-новата си книга — цитирана от Макрон това лято в реч пред армията.

Тази книга, „Часът на хищника“, излязла на френски през пролетта и предстои да бъде публикувана на английски, разглежда лидерите Тръмп, Путин, принц Мохамед и президента на Салвадор Найиб Букеле — самопровъзгласил се за „най-готиния диктатор в света“. В нея няма и дума за институциите на ЕС, които авторът определя като пълна противоположност на „хищниците“.

Да Емполи твърди, че успехът на тези лидери се дължи на способността им да изненадват опонентите с резки и безмилостни решения — като убийството и разчленяването на журналиста Джамал Хашоги. Принцът на Саудитска Арабия, според него, е „прероденият“ Чезаре Борджия.

„Тези Борджии са хора, които живеят в свят без правила — или нарушават правилата и създават политически чудеса“, казва да Емполи.

И докато тяхната политика е свят на хищници, „обвързаната с правила Брюкселска система трудно намира място“.

От политика към литература
Политиката е част от живота му още от детството. Баща му Антонио, водещ икономист и съветник на премиера социалист Бетино Кракси, оцелява след терористично нападение през 1986 г., когато Джулиано е на 12. Тогава той за пръв път осъзнава връзката между политиката и насилието — тема, към която често се връща.

Като млад да Емполи става прогресивен, но академичният му интерес е насочен към успеха на дясноцентристкия магнат Силвио Берлускони сред младите избиратели. Този интерес ражда първата му книга, критикуваща италианската левица. Тя му носи признание и контакти, включително приятелство с бившия президент Франческо Косига, а по-късно го свързва с Матео Ренци, за когото работи във Флоренция.

Като заместник-кмет по културата офисът му бил до този, който някога заемал самият Макиавели. Постепенно обаче той се отдръпва от активната политика, основава тинк-танка Volta и започва да пише книги за популизма и неговите стратези.

През 2019 г. се установява в Париж, привлечен от „тясната връзка между литературата и политиката“. Там по време на пандемията пише първия си роман – „Магьосникът от Кремъл“, вдъхновен от образа на бившия съветник на Путин Владислав Сурков. Книгата излиза малко след началото на руската инвазия в Украйна и става бестселър.

„Тя придаде форма на едно колективно разбиране за събития, които изглеждаха само брутални и насилствени“, казва бившата френска министърка на културата Орели Филипенти. „Не познавам човек от френския политически елит, който да не е чел книгите му.“

Днес звездата на да Емполи е по-ярка от всякога, въпреки че филмовата адаптация на романа с Джуд Лоу в ролята на Путин получи смесени отзиви във Венеция.

Почитателите му смятат, че успехът се дължи на умението му да представя сложни теми по достъпен начин, преплитайки исторически анекдоти с попкултурни и телевизионни препратки. Подобно на Макиавели, той не се интересува от морала на героите си, а от това да влезе в ума на такива като Путин или Тръмп.

„Общата нишка в моите книги е опитът да вляза в главата на злодеите, на противника. Това е много по-интересно, отколкото просто да ги заклеймявам“, заключава той.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев