Според докладите президентът Си Дзинпин е демонстрирал малко дрънкане на оръжие пред президента Тръмп по отношение на Република Китай (Тайван). Горе-долу той сякаш казваше, че ако Америка не подходи правилно към Тайван, двете страни ще се сблъскат – което ще постави отношенията им в голяма опасност.

Никой всъщност не знае какво означава това. От незапомнени времена имаме политика на стратегическа двусмисленост, която се равнява на американска защита на автономията и независимостта на Тайван. Не мисля, че нещо от това ще се промени. Нито пък мисля, че г-н Тръмп иска то да се промени – това всъщност не подлежи на преговори.

Тайван, и по-специално TSMC (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company), може би се намира в самия център на световната конкуренция в сферата на изкуствения интелект. Това е тайванска компания, която току-що откри мащабна база във Финикс, Аризона, както и на други места в Америка. Силно се съмнявам, че г-н Тръмп иска нещо от това да се промени, или по-лошо – да бъде предадено. Г-н Си блъфира.

През последните седмици той наблюдаваше как Америка слага край на неговото влияние във Венецуела, Панамския канал, скоро и в Куба, и разбира се, Иран. Имам предвид, че комунистически Китай купува 90 процента от износа на нефт и газ от Иран. Но с херметичната блокада на иранските пристанища, наложена от г-н Тръмп, Китай е подложен на енергиен глад. Те може и да сключат сделка с нас, но тепърва предстои да видим дали това ще се случи в рамките на инвестиционната идея на финансовия министър Скот Бесент.

Междувременно г-н Тръмп изтласка Китай от Близкия изток и от Западното полукълбо. На всичкото отгоре китайската икономика така и не се възстанови от кризата на пазара на недвижими имоти преди няколко години. Преди те отчитаха темпове на растеж на БВП от 15 процента или повече. Сега той е паднал до 5 процента или дори по-малко, което за тях на практика е рецесия. И ако изскочат лоши икономически статистики, те просто решават изобщо да не ги публикуват.

Запомнете, Китай е комунистически Китай, ККП. Назад през 80-те и 90-те години на миналия век те кокетираха с някои реформи на свободния пазар, които действително подобриха икономиката им и създадоха функциониращ частен сектор. И все пак през 21-ви век, под управлението на следващите диктатори и най-вече на г-н Си, икономиката беше върната обратно към модела на строго управлявано държавно предприятие с огромна корупция и повтарящи се икономически провали. В световната търговия те са силно протекционистични и рядко спазват обещанията си за отваряне на пазарите. Като човек, който работи по търговското споразумение от „Фаза едно“ по време на първия мандат на г-н Тръмп, мога да ви разкажа много за техните нарушени обещания.

Тезата ми тук е, че докато Китай инвестира сериозно в силна армия, икономиката им функционира лошо, а политическите им позиции в света сериозно отслабват. Всичко това ми напомня за президента Рейгън и Горбачов. Американската икономика процъфтяваше през 80-те години при Рейгън. Съветската икономика се разпадаше.

Горбачов отчаяно искаше Рейгън да се откаже от това, което тогава беше известно като „Междузвездни войни“ (днес прераснало в защитната система „Златен купол“ на Америка), и разбира се, Космическите сили на г-н Тръмп. Във всеки случай Рейгън отказа да преговаря за премахването на „Междузвездни войни“. Той директно заяви на Горбачов, че силната американска икономика осигурява ресурсите за поддръжка на космическата отбрана, но съветската икономика няма никакъв шанс да ни съперничи.

Мисля, че същото е вярно и днес за Тръмп и Си. Ето и любимата ми статистика: на глава от населението БВП на САЩ е доста над 90 000 долара на човек. А Китай? На глава от населението техният БВП е малко под 14 000 долара. Това дава на Америка близо седемкратно икономическо предимство пред Китай. Така че г-н Си може да дрънка оръжие колкото си иска, но г-н Тръмп разполага с картите, за да запази лидерската позиция на Америка.

Автор: Larry Kudlow, New York Sun

*Заглавието е на редакцията.