Тази сряда парламентът прие на първо четене мерките срещу ръста на цените, предложени от „Прогресивна България“. Освен от управляващите, те бяха гласувани само от ДПС. Депутатите от ГЕРБ, предварително заявили, че ще подкрепят предложенията, не бяха в зала по време на гласуването. Според вносителите мерките са „изцяло пазарни“ и целят по-голяма прозрачност по веригата на доставките, разширяване правомощията на регулаторите и засилване на контрола върху прекомерно високите цени и съвместното монополно положение. В интервю за „ТАРАЛЕЖ“ макроикономистът Георги Стоев прогнозира, че новите законови промени не само няма да спрат поскъпването, но ще постигнат и обратен ефект:

– На всички икономисти е ясно, че предлаганите мерки няма да спрат поскъпването. Цените могат да спрат или дори да паднат благодарение на други фактори, и ако това случайно съвпадне във времето, правителството може да си припише заслугите. Но предлаганите мерки ще вкарат повече власт в ръцете на чиновници, при това на много ниско ниво. Това ще са хора в Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, които търсят начин да се облагодетелстват, като тормозят бизнеса.

Говорим за овластяване на една бюрократична клика в по-малки населени места – хора, назначени от някого, братовчеди на някого, близки до партията-дерибей в дадения регион... По този начин Радев прави реверанс на Пеевски.

– Как негативите от мерките ще се усетят от крайния потребител?

– Когато почнеш да тормозиш бизнеса, особено на местно ниво, ти започваш да ограничаваш конкуренцията. Когато Комисията за защита на конкуренцията бъде използвана като бухалка за разправа с друг играч на пазара, и конкуренцията бъде притъпена, ако не убита, това означава по-високи цени и по-малък избор.

– Все пак не са ли „вносни“ по-голямата част от причините за поскъпването?

– Да, България е изключително отворена икономика, много силно интегрирана в европейските вериги на доставки. Има, разбира се, и местни фактори: кредитният бум, агресивното строителство, по-бързият ръст на реалната цена на труда, който се прелива и в услугите. Но това са проинфлационни фактори от последните 10-20 години и техният принос за увеличаването на цените не е най-голям.

– Тогава държавата не предприема ли мерки срещу поскъпването, просто защото това се очаква от нея?

– Аз лично не съм очаквал това и съм объркан. Ние преди 4 месеца свалихме предишното правителство по конкретна причина: да бъде променен правовият ред, да няма повече хора над закона. А идва новата власт и говори за съвсем други приоритети: цената на олиото, на бензина...

Възможно е да има някаква социология, която казва на управляващите, че хората повече ги интересува колко струва кашкавалът. Но те, колкото и да ги подценяват политиците, в един момент усещат, че им готвят капан. Ако „Прогресивна България“ смята, че ще минат месеци, преди хората да се усетят, че тези мерки са срещу тях, се лъжат.

Нека припомним: част от тези хора свалиха предишното правителство и са потенциално способни да свалят и сегашното.

– Какво става, когато държавата харчи повече пари, отколкото събира от данъци?

– Влизаме в серия негативи за обикновения човек. Това се нарича „спирала на дефицита и дълга“. Средносрочните негативи са засилен натиск за по-високи данъци, съкращават се хора в държавната администрация, пенсионерите страдат.

Но краткосрочните негативи се изразяват в една непредвидимост на икономическата обстановка, което кара хората да спестяват. Така трябва да прави и правителството, а в момента Гълъб Донев казва точно обратното: ние трябва да инвестираме, преди да реформираме, тоест, да изхарчим парите преди реформите.

Преведено това означава: няма значение, че парите ще бъдат откраднати, ние трябва да ги изхарчим, пък после ще му мислим.

Правителството трябва да има буфери да реагира на различни сценарии, които не могат да се предвидят в момента, а буфери няма. Ако дългът продължава да расте, в момента лихвите по него, които са около милиард евро на година, могат да стигнат милиард и половина с траектория до два милиарда.

Това са пари, извадени от нашия джоб и дадени на кредиторите, а не за училища, детски градини и болници.

Тогава пазарите ще реагират негативно, с по-високи лихви, а в един момент ще стане трудно и самото рефинансиране. Излизането от тази спирала е много трудно, обикновено включва намеса на институции като МВФ и Световната банка – нещо, което живяхме преди 30 години.

– Ако бизнесът е несправедливо обвиняван за по-високите цени, защо по-голяма част от него в момента си мълчи?

– Всъщност си мълчи т.нар. „национално представен бизнес“. На другия бизнес не му се чува гласът, защото не е национално представен, но ако го попитате, ще е категоричен, че е притеснен.

Но държа да кажа, че тежестта на доказателството, че политиците не правят глупости, пада върху самите политици. Сега те хвърлят някаква бомба както ранния ГЕРБ, и след това всички в частния сектор и анализаторите трябва да обясняваме защо това е вредно или не е вредно.

Не, тежестта пада върху тези, които предлагат промените! Те трябва да обяснят защо няма да навредят.

– Затова ли подновихте идеята си от миналата година за гореща линия за защита на малкия бизнес срещу административен произвол?

– Аз това го предложих на 7 май 2025 като част от кампанията ми за приемане на еврото. Тогава получих сигнали от добросъвестни бизнесмени, че се притесняват, че когато държавата започне да преследва спекуланти, ще пострадат те.

Затова предложих самото правителство да се ангажира с някаква форма на контрол над контролиращите. Идеята ми беше да се обяви гореща линия, с големи червени цифри да се изпише във всеки търговски обект, и когато влезе чиновник с намерение да рекетира собственика на ресторанта или на хотелчето, да знае, че той във всеки един момент може да звънне на тая линия и да каже:

„Тук влезе един човек, който не ми е ясно по коя алинея какво иска от мен!“

Предишното правителство на ГЕРБ си направи оглушки, но аз тогава говорих и с т.нар. „демократична опозиция“. Депутати от нея ме увериха, че идеята ще се разгледа в комисии, но те също се огънаха.

Всъщност всички се направиха на ударени.

Сега пак ще им напомня и се надявам ако не прогресивните, поне демократичните депутати да направят нещо в тая посока. Ако те допуснат законът да бъде приет във вида, в който мина на първо четене, поне да осигурят някаква минимална защита на малкия бизнес да се чувства спокоен, че все още работи в свободна икономика.