"През последните години у нас се водеше проинфлационна бюджетна политика. През последните години нивата на заплатите в бюджетния сектор бяха драстично увеличавани без това да има пряка връзка с производителността на труда. Същевременно социалните плащания и минималната работна заплата също бяха постоянно увеличавани. Всичко това доведе до драстично увеличение в паричната маса. Тоест, домакинствата разполагат с много повече финансов ресурс, с който да потребяват ограничено количество стоки и услуги, което винаги води до повишаване в ценовите равнища.  Тук е много важно вашите читатели да разберат, че инфлационните процеси, които наблюдаваме в момента нямат нищо общо с въвеждането на еврото. Инфлацията в България в най-голяма степен е пряко следствие от външни и вътрешни фактори. Външните фактори са геополитически и това най-вече са войната между САЩ, Израел и Иран и повишаването на цените на енергийните ресурси, а вътрешните са по-горе споменатите бюджетни дефицити, които сякаш свикнахме да са нещо нормално".

Това коментира пред Таралеж финансистът Никола Филипов във връзка с последните данни на Евростат, че България е с най-високата инфлация  в еврозоната през април - 6.2%. Той се надява от "Прогресивна България" да се справят със ситуацията.

"Много е важно да не натоварваме новата власт с някакви свръхочаквания. Икономическите процеси са инертни и всяка една икономическа реформа отнема време, за да се види ефектът от нея. Икономическият екип на ПБ е изправен пред ситуация, в която ще трябват да взимат непопулярни икономически мерки, но те трябва да бъдат смели, ако искат да нормализират състоянието на публичните ни финанси след години наред про-инфлационно харчене на публичен ресурс. Хората гласуваха огромно доверие на политическата формация на Румен Радев, така че те имат пълен мандат от народа да извършат реформите, които неговия екип сметне за необходими".

Филипов е категоричен, че данъчната система не трябва да се променя.

"Плоският данък от 10% е фундамента на нашата икономика и всякакви идеи на промяна към прогресивно данъчно облагане, или повишаване на ставката ще доведат до икономически Армагедон. Поне към момента мисля, че ПБ разбират това и техните заявки са за запазване на текущия данъчен модел, което много позитивно".

Необходимо ли е да има съкращаване на администрацията и какво да се направи с бюджетния дефицит?

"Двата въпроса със сигурност са свръзани. Ако искаме да овладеем бюджетните дефицити управляващите трябва моментално да замразят заплатите в публичния сектор на нивата от 2025 година. В същото време всякакви автоматизми при определянето на минималната работна заплата, както и на заплатите в публичния сектор трябва също да бъдат отменени. Имайте предвид, че тези автоматизми бяха въведени по един изключително неграмотен начин и сега виждаме прекия ефект от тях – рекордни бюджетни дефицити и инфлация. В публичната администрация най-накрая трябва да се проведе структурна реформа, която да я реформира и направи малка, ефективна и високоплатена. Предишните правителства де факто управляваха в условията на политическа криза с много слаби и разнородни мнозинства, което правеше всяка една нова власт с доста къс времеви хоризонт. Сега ситуацията, обаче е различна. Партията на Радев има всички предпоставки да изкара цял мандат, така че при политическа воля от тяхна страна те ще могат да извършат така необходимата реформа в публичния сектор. Това ще бъде много важно и за бизнеса, защото с постоянното увеличаване на заплатите в публичния сектор бизнесът води война за кадри с държавата, което само по себе си е икономически нонсенс. Едни съкращения в публичния сектор ще окажат позитивно влияние върху частния сектор, което от своя страна ще окаже позитивен ефект върху инфлацията. Имайте предвид, че структурата на нашата икономика е такава, че около 1/3 от себестойността се формира от разходи за труд".

Кой е виновен за финансовото състояние на страната?

"Виновници са всички правителства в последните 5 години, които водеха една про-инфлационна бюджетна политика".  

Никола Филипов е категоричен, че "докато не овладеем бюджетните дефицити държавният дълг ще продължава да се увеличава".

"Ние години наред реализираме бюджетни дефицити, които финансираме с емитирането на нов държавен дълг, което е възможно най-опасната бюджетна политика, която може да се води. Ако искаме да избегнем дългова криза ще трябва да бъдат извършените структурните реформи, които коментирахме преди малко".