Людмил Стефанов: Необходим е протокол за справяне с агресията в училище и в детската градина
Българите нямаме навика да си говорим и да се организираме, смята той
Снимка: Pixabay
Почивните дни са време за нас, съветва психологът Силвия Леви
"Тъгата, която изпитваме в края на годината, е много естествена, много нормална. Тя се получава от контраста между това, което „трябва“ и това което реално чувстваме", каза пред ТАРАЛЕЖ арт-терапевтът и психолог Силвия Леви. Ето какво сподели тя за справяне с негативните емоции, които ни гостуват, дори в празничните дни.
Към нас е насочено едно голямо социално очакване – да сме безкрайно радостни, да имаме семейна близост, голям дом, бляскава украса, пълна трапеза – всичко да е като картичка от 50-те години на миналия век.
Реалността за всички ни, обичайно, е доста различна. Ние можем да сме самовглъбени в себе си, натоварени в края на годината, да изпитваме финансова несигурност, да сме преживели загуби, да имаме конфликти – дали в семейството, дали в работата. Този контраст създава натиск и усилва усещането за недостатъчност.
Често дори хора, които се справят добре през годината и през цялото време, по празниците могат да усетят силно емоционално напрежение. Това е естествено – ние не сме заключени и щастието ни не е просто изречение. Не е – „мама готви, тате чете вестник, аз си играя с кубчета на пода“. Животът ни реално не е такъв и това е нормално.
Перфектността е излишна. Няма как да бъдем перфектни и осъзнаването на това, че не сме перфектни, е един от ключовете към щастието и спокойствието. Най-честите причини за т.нар. „празнична депресия“ – личната самота, раздалечените семейства, неотработените травми, финансовият натиск, изтощението в края на годината, равносметките, които идват в този период, сравнението с „идеалните животи“, особено в социалните мрежи, които ни заливат отвсякъде, прекомерната социална ангажираност или липсата на контакти в личния живот водят до тази депресия.
Важно е да се вслушаме в себе си и да си дадем това, от което имаме нужда, за да се чувстваме добре. Дали ще създадем собствен хербарий на спомени или цветя – без да се сравняваме, дали ще се разходим, важното е да си дадем почивка – и на тялото, но и на ума. Не да сме перфектни, а да си почиваме, да бъдем в хармония със себе си. Да откликнем на това, от което имаме нужда.
Можем да спрем контактите, които ни натоварват, поне в личния живот. В професионалния – всички общуваме с различни хора, невинаги има как да се дистанцираме до безкрай, но в личния бихме могли да го направим.
Можем да правим повече малки неща, които да ни носят усещане за смисъл – да прочетем хубава книга, да послушаме хубава музика, някаква творческа активност. Тя може да нещо дребно, ежедневно, което така или иначе правим – да сготвим, дори само за себе си. Може да подредим храната си по един красив начин в чинията. Това е творческо занимание и то допринася да се почувстваме по-добри, съветва Силвия Леви.
За променения начин на общуване след COVID-19 арт-терапевтът препоръча на хората, които искат да общуват повече, да потърсят нова общност.
Дали ще са групи по интереси, по спорт и др. В България все още не е много масово хората да се включват в групови терапии, но расте друго поколение, каза Леви.
Подкрепата за близките е важно да бъде адекватна. Когато видим някой, който не се чувства много добре, призивът: „хайде, усмихни се“, не помага. По-скоро вниманието, въпросът – "как се чувстваш в момента, имаш ли нужда от моята компания или искаш да ти оставя пространство, да бъдеш сам със себе си, да си починеш", е по-адекватното отношение.
Може да предложим и кокретна помощ: „искаш ли да дойда за малко, да ти помогна за…“ – да си позволим да приемем емоцията – и нашата собствена, и на човека отсреща, без да омаловажаваме. Когато човек е в по-труден период, отстрани може да изглежда много лесно и преодолимо, но когато той се е заключил в собствената емоция, за него тя е всичко. Важно е да я уважим, да дадем време и пространство той да я приеме.
Климатичните промени – намалената слънчева светлина през зимата, по-късият ден, дори липсата на сняг за Рождество Христово може да е причина за пониженото настроение на хората, няма как да не повлияят. Това е причината, поради която все повече градове слагат празничната си украса по-рано. Светлинките би трябвало да повдигат духа, но тук се получава и този контраст – „би трябвало да ми е празнично, всичко е украсено, пък аз не се чувствам толкова добре, къде е моят Коледен дух“. Нормално е да не се чувстваме в толкова приповдигнато настроение, но уличната украса е начин за подобряване на градската среда.
Всеки сезон има своята красота и предразполага за различен тип занимания – както лятото може да сме навън до по-късно. Зимата, освен в планина, може да заложим на по-топли, по-уютни занимания със семейство, приятели, съседи. Винаги може да поканим съсед, приятел, да изиграем настолна игра. Дори да сме сами, може да си запалим свещ, да подредим пъзел – да си позволим да имаме време за себе си... Да си позволим време за себе си.
Изследване показва, че ако хората украсяват домовете си по-рано, са по-щастливи. Ние си позволяваме да направим нещо за себе си, да украсим нашето пространство. Важно е да бъдем внимателни с хората около нас, за да не допринасяме за тяхната тъга. Дори когато не сме докрай подредени в себе си, може да споделим – масата, компанията. Често даващият взима повече от получаващия.
Психолог: Често не си даваме сметка за реакциите на организма при смяната на времето
С редовния сън се нормализира биологичният часовник, смята Десислава Христова
Психолог за учениците с агресивно поведение: Не може навсякъде да се сложи полиция
„Улицата иска да определя присъдите", коментира психологът Младен Владимиров
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)