ТАРАЛЕЖ
Основана през 1850 г., Lehman Brothers беше стълб на американската финансова система, с активи на стойност около 600 милиарда долара към момента на колапса си.
На 15 септември 2008 г. светът стана свидетел на един от най-драматичните моменти в историята на съвременната икономика – фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers. Основана през 1850 г., Lehman Brothers беше стълб на американската финансова система, с активи на стойност около 600 милиарда долара към момента на колапса си. Това събитие не само предизвика паника на финансовите пазари, но и предизвика най-тежката световна финансова криза след Голямата депресия от 30-те години на миналия век.
Въведение в кризата
Lehman Brothers, подобно на много други банки, беше силно ангажирана в търговията с ипотечни ценни книжа, които се основаваха на високорискови ипотеки – заеми, отпускани на високорискови кредитополучатели. С бума на пазара на жилища тези ценни книжа донесоха значителни печалби, но също така представляваха огромни рискове. Когато цените на недвижимите имоти започнаха да падат и кредитополучателите не изпълниха задълженията си по заемите, цялата финансова система беше изправена пред колапс.
Първите признаци на криза вече бяха започнали през 2007 г., но Lehman Brothers, както много други големи финансови институции, игнорира предупрежденията. До средата на 2008 г. загубите, свързани с обезпечени с ипотеки ценни книжа и лоши инвестиции, започнаха да се натрупват, а доверието на инвеститорите в Lehman Brothers спадна рязко.
Търсене на спасение
В седмиците преди фалита си, Lehman Brothers отчаяно търсеше изход. Банката се опитваше да намери купувач, за да избегне колапс, но без успех. Разговорите с британската банка Barclays и Bank of America се провалиха, защото потенциалните купувачи искаха държавни гаранции, които правителството на САЩ не желаеше да предостави. За разлика от Bear Stearns, която беше спасена по-рано същата година от Федералния резерв и продадена на JPMorgan Chase & Co., Lehman Brothers не получи такава подкрепа.
Решението е взето от тогавашния министър на финансите Хенри Полсън, който е смятал, че спасяването на Lehman Brothers може да създаде морален риск – сигнал, че правителството винаги ще се притече на помощ на големите финансови институции. Решението се оказва спорно, защото последиците от фалита са по-мащабни, отколкото някой би могъл да предвиди.
Последици от фалита
Фалитът на Lehman Brothers разтърси световните финансови пазари. Индустриалният индекс Dow Jones падна с над 500 пункта само за един ден, докато европейските и азиатските пазари се сблъскаха със спадове и нарастващи опасения от пълен колапс. Банките спряха да си отпускат заеми от страх от несъстоятелност, което доведе до ликвидна криза.
Правителствата по света трябваше да предприемат спешни мерки за стабилизиране на финансовите системи. В Съединените щати беше стартирана програма за спасяване на финансовия сектор на стойност 700 милиарда долара, наречена TARP (Програма за облекчаване на проблемни активи), докато Европейската централна банка и други централни банки също предприеха спешни мерки за осигуряване на ликвидност и предотвратяване на разпространението на кризата.
Дългосрочни последици и наследство
Фалитът на Lehman Brothers символизира провала на дерегулираната финансова система и се превърна в силен тласък за реформи. Следващите години донесоха приемането на нови закони и разпоредби, насочени към укрепване на финансовата стабилност, като например т. нар. Закон Дод-Франк в САЩ, който имаше за цел да увеличи прозрачността на финансовия пазар и да намали рисковете, поемани от банките.
Въпреки че финансовата система се стабилизира, наследството на Lehman Brothers все още е налице. Милиони хора по света загубиха работата, спестяванията и домовете си в резултат на кризата. Доверието във финансовите институции беше трайно увредено и мнозина все още критикуват тогавашните лидери за начина, по който са управлявали кризата.
Крахът на Lehman Brothers беше не само финансова катастрофа, но и повратна точка в начина, по който се възприемат световните пазари и рисковете, свързани с прекомерната финансова свобода. Въвеждането на по-строги регулаторни мерки и промените в политиките за банков надзор бяха ключови отговори на кризата, но много експерти продължават да спорят дали тези мерки са достатъчни, за да предотвратят подобни бедствия в бъдеще.
Кризата от 2008 г. ни напомни за важността на отговорното управление на риска и крехкостта на финансовите системи, които, когато се провалят, могат да сринат цели икономики
Редактор
Коментари (0)