Снимка: БТА

"Правителството няма Национален план за действие за ситуацията в "Лукойл", каза депутатът пред ТАРАЛЕЖ

Малко преди извънредното заседание на Комисията по бюджет и финанси ТАРАЛЕЖ разговаря с депутата Мартин Димитров от ПП-ДБ. Пред ТАРАЛЕЖ той обясни сложните сметки в проектобюджет 2026 и ситуацията в "Лукойл".

Господин Димитров, във вторник се появи информацията, че по време на съгласуване за Бюджет 2026 е споменато повишаване на ставката на ДДС. Кога се появи и тази изненада в проектобюджета?

Проектът на Бюджета за 2026 г. е публикуван на сайта на Министерството на финансите. Там промени в общата ставка на ДДС няма. Тази тема се появи при разговор между експерти от Министерството на финансите, управляващите и бизнеса. Явно са обсъждани различни идеи, защото бизнесът, експертите и гражданското общество имаме огромни критики към бюджета, но ставките на ДДС са само тема за разговор, нищо повече.

Предложената финансова рамка беше изключително оспорвана от всички 

Има няколко много големи проблема. Първият - най-голямото увеличение на данъците в последните 20 години. Това включва 10% увеличение на осигуровките за пенсия или 2 процентни пункта. Това ще струва по 100 лева на семейство с двама работещи, които получават средната работна заплата на месец - по 1500 лева. Това е около 1200 лева на година, което е сериозно битово облагане. 

Максималният осигурителен доход нараства, което ще се отрази на най-продуктивните българи, от които чакаме иновации, развитие, идеи. Удвоява се данъкът върху дивидентите, при положение, че правителството обясни как няма да вдига данъците. Първият проблем е рекордното увеличение на данъчната тежест.

Вторият голям проблем е огромният ръст на разходите, това се вижда и през кредитите, които взимат. В периода 2025-26-а година са планирали да вземат общо 39 млрд. лева кредити. Нетото на нарастване на дълга е близо 26 млрд. лева, което е негативен рекорд за новата история на България. 

Има мерки, които са насочени изцяло към тормоз на бизнеса - като въвеждане на лицензиран софутер за управление на търговските продажби, т.нар. СУПТО. Целта е да лицензират от държавата софтуера, който ползват работниците. Това са различни видове софтуери - огромен разход и проблем за хората и за фирмите, които трябва да го направят. На този фон е нормално да има голямо обществено недоволство. 

Има ли шанс да отпадне изискването към бизнеса за въвеждане на този софтуер?

Мисля, че са го вкарали в бюджета с искане да отпадне, защото е прекомерна мярка, която затормозява бизнеса. Трябва да има реформаторски действия, не може постоянно да нарастват разходите. В периода 1999-2024 г. - за тези 25 г. разпределението на всички разходи към БВП е под 40% за период от 25 г. Сега отива на близо 46%. Спрямо средното увеличение към предишните 25 години е към 9%. Това показва тенденция към огромно увеличение на разходите и създава натиск за увеличаване на данъците. Липват мерки за намаляване на разходите, за реформи. Няма нито една цяла реформа, а сме предложили над 30 мерки.

Какви са мерките, които предлагате?

Предлагаме частните болници да правят търгове, да има автоматична проверка на ТЕЛК-овете. Когато частните болници ползват ресурс от Здравната каса за лекарства, да правят търгове. Предложението е в промени в Закона за обществените поръчки.

Критиките на работодателите към Бюджета съвпадат до голяма степен с нашите. Това е най-критикуваният бюджет, откакто аз се занимавам с политика. 

При този ръст на разходите започна вдигане на данъците. Ако не се овладеят разходите, този ръст на разходите ще става лавинообразно. Затова ни бутат към румънски и гръцки сценарии - огромни разходи и накрая увеличение на данъците. Това трябва да предотвратим. Данъците в България не трябва да се увеличават, ако искаме да създадем конкурентноспособна икономика и да растат доходите на хората.

Възможно ли е планираните заеми да не бъдат взети или да не бъдат взети в такъв размер?

Ако има здрав разум, е възможно, но не го виждам никъде. Поискахме изцяло пренаписване на бюджета. Това, което обединява четирите партии в управлението е стремежа към безконтролно огромно харчене. 

Защо сега не е назначен специален управител на "Лукойл", въпреки че има законова възможност? Защо се предвижда тази личност или компания да може да води компанията безсрочно и без контрол?

Ние създадохме фигурата на особен управител. През 2023 г. тя не съществуваше. Целта ни беше държавата да има решение. Днес енергийният министър Жечо Станков не успя да посочи национален план за действие. Вместо това ни обясняваше как някакви международни партньори ги хвалели, което увисна във въздуха. Липсва Национален план за действие от правителството за ситуацията в "Лукойл". 

Идеята беше държавата да може да реагира, ако рафинерията спре. Сега, с последните законови промени, внесени от управляващата коалиция, те дават широки правомощия на особения управител да може да се разпорежда с имущество. Обезпокоително е, че махат съдебния контрол. 

Още по темата

Иван Кашилски: Зависими сме от "Лукойл", "Плама" - Плевен я нарязаха за скрап

Ако рафинерията спре да продава на едро, ще се организира внос, който ще бъде по-скъп, обясни той

Още

Добрин Иванов: Нашето поколение няма да върне сегашните заеми, ще ги оставим на децата си

В България има 990 000 инвалидни пенсии на 6,5 млн. души население, каза той

Още

Петър Стайков за 10 ноември: Стопанската номенклатура на БКП е подготвяла промените в партията

Не само революцията изяжда децата си, реформата също, заяви депутатът от Великото НС пред ТАРАЛЕЖ

Още

Ваня Григорова: Софиянци да се готвят за сериозна криза и със снегопочистването

"Отдавам изненадата и донякъде постановка на Васил Терзиев на факта, че той никога не се е занимавал с обществена дейност", каза пред ТАРАЛЕЖ Григорова

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Весела Веселинова

Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.