Политическият елит на Северна Македония от години няма честно отношение към процеса на членство в Европейския съюз, а действията на настоящото правителство засилват това впечатление. Това твърди журналистът Костадин Филипов в анализ, публикуван в бюлетина „Българите на Балканите и по света“ (2026, бр. 2).

Според автора откакто партията ВМРО-ДПМНЕ, водена от премиера Християн Мицкоски, спечели парламентарните избори на 8 май 2024 г. и пое управлението на страната, са започнали опити Скопие да се приближи към членство в ЕС чрез заобикаляне на установените правила.

Филипов твърди, че става дума за „скрити, но и не толкова скрити“ опити Европейският съюз да бъде превзет „тайно и полека“, но не по стандартния път на реформи и изпълнение на критериите, а „през задната врата“.

Спорната идея за отложена конституционна промяна

Един от примерите, които авторът посочва, е предложението на Мицкоски за конституционна промяна с отложено действие.

Става дума за основното условие на Брюксел – вписването на българската общност в конституцията на Северна Македония като част от народите в страната. Според предложението това изискване е трябвало да бъде изпълнено след приемането на страната в ЕС, а не преди това.

По думите на Филипов впоследствие самият Мицкоски е осъзнал неприемливостта на подобна идея и постепенно се е дистанцирал от нея.

Надежди за премахване на ветото

Друга надежда за ускоряване на процеса е била евентуалното премахване на правото на вето в рамките на Европейския съюз. Това би позволило позицията на България да бъде заобиколена, ако тя продължи да блокира преговорния процес на Скопие.

И тази възможност обаче засега не се реализира, отбелязва авторът.

В същото време обещанието на Мицкоски от предизборната кампания да „отпуши“ евроинтеграцията на страната остава в сила, а според анализа натискът от избирателите може да се засили, ако напредък не бъде постигнат.

Нова идея – ограничено членство

Според Филипов премиерът на Северна Македония се е насочил към нов дебат в Брюксел, според който няколко държави от Западните Балкани могат да получат ограничено членство в ЕС.

В този сценарий Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия биха могли да се присъединят към ЕС с ограничени права, включително без право на глас и с редица други ограничения.

Идеята се обсъжда в контекста на възможно ускорено присъединяване на Украйна като част от по-широк геополитически пакет за подкрепа на страната във войната срещу Русия.

Според анализа Мицкоски е заявил в интервю, че подобен модел може да бъде от полза за Северна Македония.

Критика към предложението

Авторът на анализа смята, че подобна идея не би била окуражаваща, а по-скоро обидна за държави, които вече са напреднали в преговорния процес.

Той посочва като пример Албания и Черна гора, които според него постигат напредък чрез реални реформи и изпълнение на европейските критерии.

Според Филипов ограниченото или „второстепенно“ членство би обслужило най-вече държави, които изостават в процеса на преговори, като Сърбия и Северна Македония.

Морален въпрос пред ЕС

В края на анализа авторът поставя и по-широк морален въпрос пред Европейския съюз.

Според него въвеждането на „втори път“ към членството би могло да постави под съмнение самия принцип на разширяването, който се основава на реформи, критерии и равни правила за всички кандидати.

„С вкарването по „втория начин“ и през „задния вход“, макар и с непълен статут, в ЕС не се ли дава знак, че всичко, казано предварително за нуждата от реформи и искреност в преговорния процес, е само прогнила етична фасада?“ – пита авторът.