Балкани

ЕК предлага нови варианти за разширяване на ЕС, но държавите членки са резервирани

6 март 2026, 07:22
Таралеж ПК

Европейската комисия представи пред държавите членки серия от идеи за бъдещото разширяване на Европейския съюз, но засега среща резерви относно промяната на сегашните правила за приемане на нови страни, съобщава Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).

Информацията идва след работна вечеря на 4 март в Брюксел, на която посланиците на държавите членки са се срещнали с Бьорн Зайберт – началник на кабинета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По време на срещата Зайберт е очертал три възможни сценария за бъдещия процес на приемане на нови държави в Съюза.

Три възможни сценария за разширяване

Първият сценарий е запазване на статуквото. Това означава запазване на сегашните правила, при които страните кандидатки трябва да изпълнят всички условия и да напредват в преговорите въз основа на собствените си заслуги.

Вторият сценарий предвижда систематична и постепенна интеграция на страните кандидатки в определени политики на ЕС още преди пълноправното членство. Той включва създаване на нови интеграционни пакети, като участие в единния пазар, общата външна политика и политика за сигурност и други ключови области.

В рамките на този модел се предлага свързване на преговорните клъстери и въвеждане на етапни „повратни точки“, чрез които държавите постепенно да бъдат включвани в отделни европейски политики в зависимост от напредъка си. Според Зайберт обаче този вариант ще изисква нова правна основа в рамките на ЕС.

Третият сценарий е известен като „обратно членство“ или „постепенно членство“. Той предвижда двуетапен процес – първо страната получава ограничено членство и участие в определени политики, а във втория етап постепенно се разширяват правата и задълженията ѝ като член на ЕС.

По информация на дипломатически източници в Брюксел повечето държави членки са отхвърлили този вариант почти веднага.

Поетапна интеграция в ключови европейски проекти

Въпреки това някои държави не са отхвърлили напълно втория сценарий. Според източниците те биха могли да подкрепят частично участие на бъдещите членове в ключови европейски проекти, например в сферата на енергетиката или в Единната европейска платежна система Single Euro Payments Area (SEPA).

Вече има примери за подобна интеграция. Към SEPA се присъединиха Албания и Черна гора през ноември 2024 г., Северна Македония през март 2025 г., а Сърбия през май същата година. Очаква се банковите системи на тези страни да бъдат напълно оперативни до май 2026 г.

Дебатът е свързан най-вече с Украйна

Според информацията на RFE/RL дискусията в Брюксел е била силно фокусирана върху Украйна. Причината са неофициални сигнали от американски представители, че ускореното присъединяване на Украйна към ЕС може да бъде част от бъдещ мирен пакет.

Това е довело до по-широк дебат за това как процесът на разширяване може да бъде ускорен, дори ако дадена страна все още не е изпълнила всички критерии за членство.

Последици за Западните Балкани

Ако подобни идеи бъдат формализирани, те ще засегнат и страните от Западните Балкани, някои от които вече са напреднали в процеса на присъединяване.

Според RFE/RL Черна гора остава най-вероятният следващ член на ЕС, тъй като страната е в последните етапи на преговорите.

Някои регионални лидери вече са изразили подкрепа за по-гъвкав модел на интеграция. В съвместна статия за германския вестник „FAZ“ президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Албания Еди Рама заявяват, че страните кандидатки биха могли първо да получат достъп до единния европейски пазар и до Шенгенското пространство, дори без незабавно пълноправно членство.

За Черна гора обаче моделът на постепенно членство би бил по-неблагоприятен, тъй като страната от години следва стандартния и сложен процес на преговори с цел пълноправно членство в ЕС.

Дебатът продължава

Според информацията на RFE/RL еврокомисарят по разширяването Марта Кос активно подкрепя алтернативни модели за приемане на нови членове, но засега няма пълна подкрепа в рамките на Европейската комисия.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен би могла да подкрепи подобна идея само ако тя получи достатъчна подкрепа от държавите членки.

Вечерята на 4 март е била тест за готовността на 27-те държави от ЕС да обсъждат промени в процеса на разширяване. Според дипломатически източници много посланици са се включили активно в дискусията.

Общото впечатление обаче е, че засега правилата на играта остават непроменен