„Избирам България?“ Интервю с български студенти в чужбина
Студентите зад граница Калоян Бялков и Станислав Вълев разказват пред ТАРАЛЕЖ какво ги задържа навън – и какво би ги накарало да се върнат у дома.
Михаил Кръстев: Очаква ни криза на публичните финанси, ако продължим с тези бюджетни политики
Facebook
"Всъщност увеличението на осигурителната вноска не е 2%, а ще варира- може да достигне и до 10-12 %", категоричен е председателят на ССИ
"Бих определил проектобюджета за следващата година като продължение на грешките от Бюджет 2025 - най-вече, защото е взета грешна основа върху нереализирани приходи и съответно е заложена като ръст в приходната част на Бюджет 2026. Оттам следват редица проблеми, включително и невъзможността да бъдат изпълнени разходите така, както са разписани. Не става въпрос само за капиталовата програма. Става въпрос за обслужване, дори и на по-голямата част от разходите в бюджета, които ще имат затруднение освен ако не се набавят нови средства, най -вече през емитиране на дълг и през очаквани допълнителни постъпления от приходните мерки, които са твърде оптимистични".
Така икономистът и председател на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев коментира пред ТАРАЛЕЖ проектобюджета на 2026-а година. Според него трябва да бъдем "скептични" относно прогнозираната от Министерството на финансите инфлация от 3.5%.
"Естествено, колкото по-висока е инфлацията, толкова по-добре за Министерството на финансите, защото ще се генерират повече приходи, но толкова по-зле за българското общество. Аз не мисля, че ще има повишение на инфлацията над прогнозите на Европейската комисия и Световната банка. Основното нещо, което крие системен риск за висока инфлация в България са инфлационните политики на правителството, заложени в държавния бюджет, а не толкова външни фактори".
Председателят на ССИ е на мнение, че четирите основни направления, по които се увеличава данъчно-осигурителната тежест не са добре обмислени.
"Увеличава се данък "дивидент" със 100% на практика - от 5 на 10 %, имаме увеличение на максималния осигурителен доход над заложеното повишение в средносрочната програма, има и поредното увеличение на минималната работна заплата, която дългосрочно създава повече проблеми на икономиката, отколкото решава. Това е допълнителна осигурителна тежест, както за работодателите, които плащат МРЗ, така и за част от самоосигуряващите се, които пък си плащат сами МРЗ - те ще трябва да внасят още повече средства. Няма логика защо се случва това нещо".
Кръстев е категоричен, че най-съществено е увеличението на осигурителната вноска с 2 %.
"Всъщност увеличението на осигурителната вноска не е 2%, а ще варира - може да достигне и до 10-12 %. Според мен това също няма да реши проблема в Националния осигурителен институт. За да се преодолее дефицитът в НОИ увеличението трябва да бъде не с 2, а с 20%. В момента това, което ще се постигне е осигуряване на повече средства от осигуровки, но не толкова решаване дългосрочно на проблема. Всяко едно от тези заложени увеличения на данъчната и осигурителната тежест няма да има чак толкова висок ефект в приходната част на бюджета. Дори само заложените нереалистични приходи от ДДС да не бъдат изпълнени с 10% от прогнозата, което е оптимистично, то дупката ще бъде по-голяма, отколкото целият позитивен ефект от едни приходни мерки".
Икономистът е категоричен, че ако се продължава с тези бюджетни политики, скоро ще има криза на "публичните финанси".
"Ние вече преживяхме сериозна финансова криза, свързана с инфлацията. Данните на НСИ са за над 40% инфлация за последните пет години. Това означава, че ако сте имали 100 лева в банковата си сметка, в момента имате 60 лева. Това ако не е криза, аз не знам какво е. Това, което може да очакваме през следващите години, ако продължим с тези бюджетни политики е по-скоро криза на публичните финанси, а не толкова в реалната икономика".
Михаил Кръстев не знае дали ще влезем в "румънски сценарий".
"Ние имаме по-различна основа, от която стартираме този процес, спрямо Румъния, но необходимостта да имитираме все повече дълг, за да обслужваме социални плащания е достатъчно притеснително. Бюджетите вече не са реалната картина на публичните финанси, а са просто един документ, който се разписва, за да отговаря на някакви изисквания, без значение дали се съобразява с действителността или не".
Той е категоричен, че влизането на България в еврозоната ще се отрази положително върху икономиката на страната ни.
"Не мисля, че ще има някакъв сериозен ефект първите месеци. Дългосрочно влизането на България в еврозоната би имало положителен ефект, т.к. все повече чуждестранни инвеститори ще се чувстват по-уверени, защото страната ни е член на един от големите парични съюзи в света и съответно финансовата ни политика е обезпечена от политиката на ЕЦБ. По отношение на инфлационния ефект, от който всички се страхуват - няма финансови и икономически аргументи да има повишаване на инфлацията след присъединяването ни към еврозоната".
Неуредици между община и строител: Жители на кв. "Кръстова вада" нямат достъп до имотите си (СНИМКИ)
"Плащаме данъци за гаражи, които не може да ползваме, нямаме нормален достъп и до блока ни", жалват се пред ТАРАЛЕЖ собственици от ул. "Петър Шапкарев" 10
Богдан Милчев пред ТАРАЛЕЖ: Ново начало за българските пътища ще има, когато спре да се краде
"Очаквам през 2026 г. Фондът за пътна безопасност да бъде изваден от МВР", каза още председателят на Института за пътна безопасност
БЛОКЪТ НА УЖАСИТЕ: Садо-мазо стая, коктейли от дрога и бягство от петия етаж в апартамента на д-р Хасърджиев (СНИМКИ)
Съседи пред ТАРАЛЕЖ: "Постоянно имаше оргии, разхождаха се по прашки"
Редактор
Кристина Абаджиева е журналист с 20-годишен опит в редица печатни медии и телевизии. Интересите са ѝ свързани с политика, общественозначими теми и разследваща журналистика. Член е на Асоциацията на европейските журналисти в България.
Коментари (0)