Росен Карадимов: Има 25% спад на млекопроизводство и 45% увеличение на вноса в този отрасъл
Най-големият проблем е, че българският производител е слаб, каза той
Снимка: БТА
В последните 10 години 90 процента от плодовете и зеленчуците в България са внос, каза той
"Промяната в Закона за храните може да защити българските земеделци. В последните 10 години 90 процента от плодовете и зеленчуците в България са внос. Това е доказано с френски методи за изследване на продукцията. На практика сме загубили традиционния български домат, губим традиционната храна, което е жалко". Това заяви пред ТАРАЛЕЖ доц. Огнян Боюклиев, който дълги години е защитник на българското производство на храни. Поводът за неговите думи е предстоящото спорно споразумение ЕС-Меркосур.
Господин Боюклиев, какви ще са последиците за българското земеделие при подписване на споразумението ЕС-Меркосур?
Много тягостни ще са последиците за земеделието ни. По отношение на промишлеността измеренията са добри - ще се продават европейски промишлени стоки, ще се вкарват ресурси за индустрията. Заедно с тях ще има внос на храни, които са много по-евтини и произведени по промишлени технологии и ще залеят пазара.
Какво значи промишлени технологии в хранителната индустрия, генномодифицирани ли?
И ГМО, и с хормони при отглеждането на животни - при птиците, при свинете, при фуражите също. Означава и генетично селектирани породи животни при животновъдството. В Латинска Америка има фабрики по американски технологии. При такива тенденции най-ощетени са малките държави. Френският президент Еманюел Макрон изкара 11 точки в защита на своите земеделци. Германия ще защити своите производители, а ние какво ще направим? Смущава ме начинът, по който стана това - тези преговори се водят от 30 години, още когато беше Европейска общност, после паралелно със САЩ за свободен пазар.
При сключването на това споразумение, независимо от квотите българското зърнопроизводство трябва да го закрием. Южноамериканските страни са много силни в областта на винарството, лозопроизводството. Ще ни залее евтино говеждо месо.
Това ще се отрази ли на здравето на хората? Какво може да направи България в този момент?
Досега мъчихме земеделските производители да спазват Зелената сделка, да спазват стандарти - това трябва да го забравим сега. Все нещо ще остане, но ще е за много богати хора. Бедните ще се ориентират към вносната храна.
Може да се защитят българските сортове, но за съжаление, няма кой да направи това. Дълги години българската наука не се дофинансираше. Има една европейска директива - да запазим местните храни, сортове и породи. Оказа се, че основното финансиране на българската наука е от корпорациите, които защитават точно ГМО и този тип храна.
Какво можеше да направи нашето правителство, което вече е в оставка?
Българският земеделски министър (Георги Тахов) е ходил на международните срещи. Темата се появи сякаш изведнъж. От лятото е имало няколко съвета на министрите на земеделието, на икономиката, на премиерите и никой нищо не е направил. Появява се евродепутатът Илия Лазаров от СДС, който дълги години е бил активист на БЗНС, който обявява колко полезно щяло да бъде за страната ни това. Дълги години развиваме земеделие, което е и с европейски субсидии, зърнопроизводство, което сега ще бъде ликвидирано. Лазаров дава пример със сиренето "Камбер", което щяло да стане 2 пъти по-евтино, но то не се произвежда в България. Нима цяла Латинска Америка ще започне да яде френско сирене?
От една страна ни залива евтина продукция от Украйна, съгласен съм, че трябва да помогнем, но не като вкарваме отрови за сметка на здравето на европейците. От друга страна това споразумение утежнява нещата. Критиката ми е към Асоциацията на зърнопроизводителите, към Съюза на фермерите - всички браншови организации, които трябва да протестират пред парламента. Официалната позиция на България за споразумението ЕС-Меркосур е в подкрепа на този документ. Това става тихомълком зад гърба на обществото.
Вие кога разбрахте за измеренията на това споразумение?
От години следя производството на храни. Аржентина, Бразилия развиха индустриални методи. Европа тръгна да произвежда здравословна храна. Колкото и да критикувам, най-чистата храна е в Европа. Следя какво става в Латинска Америка - техният пазар за луксозни автомобили, за големи машини не е толкова голям.
Какво може да направим сега, за да опазим малкото, което имаме?
Никой не пипа Закона за храните, а това не струва пари, да имаме точен контролен орган. В съседна Гърция имат едно знаменце на опаковката, което гарантира произхода и преработката на млякото, от което е произведено сиренето, примерно. Българският контролен орган - Българската агенция за безопасността на храните, не казва откъде са внесени суровините, с които е произведен този продукт. Сега не е проблем да бъде внесено мляко от Полша, от Унгария. Няма информация. Въпросът не е да затваряме пазара, а да имаме местна здравословна храна. Не е необходимо да връщаме Българския държавен стандарт, има свободен пазар. Нужна е информация и честност. Една българска фирма, която искаше да продава в големите вериги, се отказа, защото им наложиха условие в собствените им магазини да продават със същите надценки, както в търговската верига.
Контрол, повече конкуренция - това е решението, а не административен натиск. Вчера на първо четене в парламента е приет Закон за надценките, който е на базата на всички предложения на Мая Манолова. Подобно нещо в Западна Европа няма никъде. Там се скъсява веригата, подкрепя се производителя.
Огнян Боюклиев: Едно писмо можеше да защити българското варене на ракия
В страната намалява производството на мляко, а се увеличава потреблението, каза той пред ТАРАЛЕЖ
Мирослав Ненков: Къде отива разликата между реалната и продажната цена на болничната храна
"За да се променят тези схеми някой трябва да жертва положението или живота си", каза той
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)