Людмил Стефанов: Необходим е протокол за справяне с агресията в училище и в детската градина
Българите нямаме навика да си говорим и да се организираме, смята той
Снимка: БТА
В страната намалява производството на мляко, а се увеличава потреблението, каза той пред ТАРАЛЕЖ
Често хората с носталгия си спомнят за вкуса на българското сирене, доматите, ябълките, черешите. Високите цени на продуктите, не са гаранция за качество. Нерядко качеството не отговаря на стойността. От ТАРАЛЕЖ потърсихме доц. Огнян Боюклиев от Институт за икономически изследвания – БАН да разясни как да разпознаваме и избираме добрата българска храна.
Господин Боюклиев, каква храна ядем в България сега?
Хубавото е, че има всякаква храна - и нискотарифни, има и храни, които са със суругати. 50% от плодовете и зеленчуците са вносни. Конюнктурата беше такава и 90% от българското земеделие е със зърнени култури. Те се субсидират по двата стълба на общоевропейската политика - веднъж за субсидията на единица площ, втори път - от Програмата за селските райони. В крайна сметка всичкото производство оттук отива за износ, а ние внасяме основните храни. Ако говорим за млечни и местни продукти, производството на мляко рязко се намали. В същото време потреблението расте. Сирене, кашкавал, традиционното кисело мляко, както и млякото за прясна консумация -като преброим наличните суровини си вижда, че млякото е внос. Внасяме 50-60% от млякото. Ако е само сухо, то трябва да се допълни с мазнина. Най-евтината мазнина е палмово масло. Другият вариант е млечен концентрат*, който вариант е по-приемлив.
Ние сме в едно голямо европейско пространство с пазар на стоки, но има неща, които са въпрос на национална политика, които не противоречат на Общата селскостопанска политика по отношение на качеството.
Как може да защитим българското качество?
Съседна Гърция има знак от тяхната Агенция за безопасност на храните. За разлика от българската, която не обича да се занимава с качеството на храните, тяхната структура поставя знак: "Произведено в Гърция". Софиянци все по-често ходят до Гърция и виждат етикетите. С тях гръцката държава гарантира, че този продукт е техен, произведен с традиционно гръцко мляко и преработен в продукти. В България, за съжаление, няма подобна тенденция.
Нали има млека, на които пише, че са по БДС?
Има някакъв опит. Има пазари - фермерски, биопазари в София. Никой не може да гарантира качеството.
На биопазарите цените са тройни. Имаше идеи - "Магазин за народа", рафтове с български стоки. Гаранция ли е, че ако закупим мляко, на което пише, че е по БДС, то наистина отговаря на стандарта?
Специално за нашия продукт направиха една промяна - наредбата по БДС. Тя се контролира от Българската агенция за безопасност на храните. Би трябвало тя да проверява тези продукти и те да са от българско мляко. При месото не е така. Дори бившия митистър Кирил Вътев, който има месопреработвателно предприятие, призна, че внася месо от Германия, защото е по-качествено. От него прави филе "Трапезица" и филе "Елена". За мен това е безобразие, по-добре да го кръсти "Мюнхен" или друго немско име. Традиционните българско продукти - има две марки, едната е за традиционни, другата - за географски произход. Там се пише, че въпросните продукти са от телешко месо, но не се уточнява какво. То може да е внос, дълбоко замразено. Българският пазар е неструктуриран, цените са ужасни. Секторният анализ, който направи Комисията за защита на конкуренцията не е публикуван публично. Те официално съобщиха за много големи надценки и различия в цените. Това не е тяхна функция. Новината е, че те признаха, че конкуренцията не е нарушена. По закон те имат три задачи - да следят дали пазарът е свободен, някой, който да е завладял пазара, част от обществените поръчки и част от концесиите. Това, което правят, не е достатъчно.
Ситуацията с цените в страната ни е объркана. От другата страна са популистите, които уверяват, че едва ли не навсякъде в Европа се контролират цените. Има механизми. Например - французите имат щандове, където е изложена храна от района, да речем в Париж може да откриете продукти, произведени в 40 км около града.
Не са ни виновни веригите, ние сме си виновни сами. Нямаме политика в областта на храните, която да обхваща производството, преработката, търговията с храни.
Кой печели от това, че нямаме ясна политика в тази област?
Това са високооборотни стоки - всеки ден сядаме на трапезата, поне по веднъж сме на масата. Няма политика, защото такава беше конюнктурата, че не е изгодно... Например - зърнопроизводителите произвеждат продукция за износ. Европейският модел е фермерски модел на земеделие, стимулират се дребните стопанства, кооперациите. В основата е семейното стопанство, там е качествената продукция. Има толкова много аспекти на аграрната политика, които в България ги няма. Например - вкуса на българския домат, който е известен по цял свят - кой го защитава. В Чехия, в Словакия, Унгария, Румъния, Гърция, Франция - имат земеделие. За да е такава ситуацията в страната ни, ние сме си виновни.
Помним в Странджа как бяха избивани стадата на хората, за които това е основен поминък.
Там положението беше много тежко. Това е европейска политика. Ако се имунизират тези стада, те ще пренесат болестта, но няма да се разболеят. Страната ни е на границата между Европа и Азия. Заразите идват основно от Турция. На Европа е по-лесно да изколи стадото и след това да бъде създавано наново. Тук въпросът е как да запазим нашите сортове домати, ябълки, плодове - това е големият удар от тези 30 години. Пак казвам - ние сме си виновни за ситуацията.
Възможно ли е европейска политика да предоставя допълнителни стимули за българските производители, които плащат цената на своето гранично местоположение и първи посрещат всякакви зарази?
Възможно е, разбира се. Общата селскостопанска политика е само рамката, в която всяка държава сама се позиционира. Когато преговаряхме за членство в ЕС, ние приехме много правила, които не са в наша полза. Например - това че избрахме субсидията да е на единица площ, независимо какво произвеждаш. Във Франция, например, субсидията се изчислява на база стопанство, потенциал. Оттам се тръгва. Има елементарни неща, които не бяха направени. Тогава работех към БАН, изпратихме искане да бъде защитено производството на домашна ракия. Те ни казаха едва ли не заради ракията, искаме да се вкараме в простотията, сякаш спираме евроинтеграцията на страната ни. Нужно беше да се напише едно писмо на страница А4, да се приложат доказателства, че това е традиционно занимание на българина. Имаше справка от Института по история, от Института по Лозарство и винарство. Когато Полша преговаряше за влизане в ЕС, до министъра стояха специалисти и бяха много внимателни за всеки детайл. При нас всичко беше ad hock. Това писмо така и не беше изпратено до преговорния екип и влезе ограничението за акциза. Резултатът беше 2007-а-2008-а хората от Петрич, Банско и от Гоце Делчев пътуваха до Гърция да си варят ракията, защото там няма акциз. Много други неща сами си направихме. Не се съобразихме, че сме Средиземноморска географска област, в която влиза и Черноморието. При нас традиционната храна е пресни зеленчуци, риба, овче, ангешко месо - всичко това ликвидирахме. Ликвидирахме много полезни практики в производството от социализма, за сметка на други неща, които трябваше веднага да ликвидираме, а и до ден днешен се мъчим с тях.
*"Млечният концентрат е по-добър вариант. При него свежото мляко е пастолизирано и с намалена влажност, но с голяма масленост.
При сухото мляко освен липса на вода, липсвст и млечните мазнини. За да направим млечни продукти от него, трябва да се добави мазнина, а най-евтината растителна мазнина е палмовото масло.
То е вредно, според специалистите, защото организмът не го разпознава.
**Палмовото масло е много спорен продукт. Има директива по въпроса на ЕС, тя не забранителна, но има ред изисквания. Швейцария напълно е забранено използването на палмово масло в храните, продавани на тяхната територия.
Тодор Янкулов за есента с "Точка БГ"
Часове преди концерта им на 30 ноември Весела Веселинова от ТАРАЛЕЖ разговаря с Тодор Янкулов
Преводачът на филма за Св. Паисий: Липсва ни безкористната любов
За нуждата от добър дублаж на исторически и по-сериозни филми - разказа Алексей Стамболов пред ТАРАЛЕЖ
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)