АП/БТА

Властите се опитват да обвържат протестите с „чужди врагове“, като насочват обвиненията към Хърватия

Този анализ на Наташа Станоевич е публикуван първоначално от Международния център за сигурност и международни отношения (ISAC), част от регионалната инициатива Western Balkans Anti-Disinformation Hub. Редактирана версия е препубликувана от Global Voices, публикуваме го без редакторска намеса от сайта Global Voices.

Проведеното на 28 юни тази година в Белград протестно шествие – в деня на сръбския национален и религиозен празник Видовдан – представлява кулминация на месеци нарастващо обществено недоволство от правителствената политика и системните проблеми в обществото.

Видовдан има дълбоки корени в националната история и колективната памет и често е използван като символ на политическа и морална борба. Този път студентите и гражданите избраха именно тази дата, за да подчертаят сериозността на исканията си за отговорно управление, предсрочни избори и реформи в институциите.

По оценки, в протеста са участвали около 140 000 души, което го прави едно от най-големите политически събития в Сърбия през последното десетилетие. Масовото участие отразява дълбокото социално разочарование и усещането, че институционалните механизми за изразяване на недоволство са напълно блокирани.

Въпреки че исканията на организаторите бяха ясно формулирани – борба с корупцията, отчетност и демократизация – проправителствените медии създадоха напълно различен образ. Вместо фактологично отразяване, обществото беше залято от сензационни заглавия и обвинения, целящи да дискредитират протестите и да криминализират участниците. Така студентското движение беше представено не като носител на демократични ценности, а като заплаха за държавната стабилност – подход, характерен за авторитарни режими, който оправдава употребата на сила и засилване на репресиите.

Инструменти на пропагандния наратив

Една от най-често използваните тактики беше етикетирането с обидни определения. Вместо като студенти и граждани, протестиращите бяха наричани „блокадори“, „хулигани“ и „терористи“.

Заглавия като това във вестник Informer – „Антихулиганска акция в центъра на града: Вижте как арестуват блокадорите“ – представяха полицейската намеса като напълно оправдана, а гражданите – като престъпници.

Терминът „терористи“ внушава екстремизъм, макар протестите да протичаха мирно. Таблоидите разпространяваха истории за „адски планове“ на демонстрантите: „Мостове и градът под обсада: новият адски план на блокадорите-терористи, искат кръв по улиците!“ – риторика, която цели да внуши страх и да подготви общественото мнение за репресии.

Властите приписваха на протестиращите цели като „разрушаване на държавата“ и „сваляне на президента“ – твърдения, без никакво основание в реалните им искания.

Политически контекст и „външният враг“

Особено тревожна е стратегията за свързване на протестите с предполагаеми външни врагове – в случая Хърватия. Някои таблоиди и политици твърдяха, че протестите са организирани от хърватски разузнавателни служби с цел дестабилизация на Сърбия. Тези твърдения нямат фактическа основа, но имат ясен пропаганден ефект – да събудят исторически напрежения и да използват националистически клишета за консолидиране на властта.

В тази рамка Хърватия служи като двоен инструмент:

• от една страна, мобилизира патриотични чувства, представяйки властта като „защитник на нацията“;

• от друга – дискредитира опозицията, представяйки я като „чужд агент“.

Това е класически пример за конструиране на външен враг, целящ да оправдае авторитарни практики и да отклони вниманието от реалните вътрешни проблеми.

Манипулации около Сребреница

Особено опасен е и опитът да се обвържат протестите с темата за Сребреница – едно от най-чувствителните и политически експлоатирани събития в региона.

В публикация на Informer със заглавие „Разкриха се! Това е политиката на блокадорите: обвиняват Сърбия в несъществуващ геноцид в Сребреница“ протестиращите бяха наречени „предатели“. Така властта прехвърля вниманието от социалните искания към националистически теми, представяйки студентите като носители на „антисръбска кауза“.

Подобна риторика се появи и в сайта Vaseljenska: „Блокадорите искат да обявят сърбите за геноциден народ“. Подобни твърдения никога не са фигурирали в исканията на протестиращите, но служат за оправдаване на репресии и морална дискредитация.

Пропаганда срещу реалност

В дългосрочен план подобни практики укрепват авторитарните модели на управление. Когато всяка критика се обявява за „предателство“ или „тероризъм“, пространството за демократичен диалог изчезва.

Този анализ на медийното отразяване на протестите на Видовдан показва, че проправителствените медии в Сърбия функционират като пропаганден инструмент, чиято основна цел е запазването на властта, а не информирането на обществото.

Чрез изопачаване на фактите, създаване на фалшиви заплахи и „чужди врагове“, властта успява временно да стабилизира режима си, но в дългосрочен план разрушава устоите на демокрацията и задълбочава политическата и социалната криза в страната.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев