Разкази на селския свещеник - как се възстановява храм, ограбван многократно през годините

26 октомври 2025, 09:00
Весела Веселинова
Пловдив

Снимка: ТАРАЛЕЖ

Отец Гавриил е млад свещеник, който обединява общността в Иганово, за да възстановят Божия дом

Влизали ли сте в полупразен храм, едва осветен от промъкваща се през прозорците приглушена светлина, където погледите на иконите се срещат с личната ви съвест? Миговете, когато можеш да останеш насаме със себе си, да разголиш душата си, да признаеш слабостта и глупостта си? И да излезеш с олекотено сърце, събрал смелост и плам да продължиш напред. Храмът е като дом, в който се връщаш - и когато си най-силен, и когато си най-слаб. Той еднакво посреща всички ни, приютява радост и стаени сълзи - като роден дом, пропит с аромата на спомените.

След началото на демократичните промени, когато религията в страната ни излезе от забрава и забрана, малцина се сетиха за селските черкви. Някои от тях, оцелели през епохата на атеизма, не бяха пощадени от човешката алчност, избуяла и в посткомунизма. Легенди се носят за черкви, взривявани плочка по плочка в търсене на имане. Но в легендите не се споменава какво е станало с тези невярващи момчета, нито с техните семейства. Защото мнозина си спомнят за цялата бригада майстори, заели се да разрушават черква - за седмица във всяко от техните семейства се появили поне по една жалейка, половината починали, а останалите живи просто избягали.

Неизвестна остава и съдбата на хората, откраднали рапидии и Кръст от олтара на черквата "Света Богородица" в село Иганово. Когато младият свещеник приема храма, той вижда едни стърчащи колчета под Разпятието пред Светия Престол. Рапидиите (едни слънца) и един кръст, може да са били посребрени или позлатени, но може и да не са. Основното е, че са били Божии, че са служили на всички.

Предишният свещеник - отец Стоян Табанлиев, пише в историята на храма, че само през 1992 година три пъти е ограбвана черквата. Всички целувателни икони от иконостаса са били откраднати. Днес надеждата ни е, че тези времена вече са минали.

"Колкото пъти влезна в Св. Олтар, тази гледка на изтърбушените рапидии всява съжаление и ужас в съзнанието ми. Чудя се... Боже, как може някой да дръзне и да посегне на такава светиня? Знае ли колко са скъпи църковните утвари? Знае ли какъв грях си слага на душата? Питам се, този човек какво бъдеще гради за себе си и за своите близки с тази постъпка? В този храм липсва и Свето Евангелие, което винаги трябва да присъства на Светия Престол. Липсват и Дискос, Потир, - все неща които трябват, за да се извърши светата Литургия. С тези съсъди свещеникът, отново и отново, с молитва и вяра, призовавайки Светия Дух претворява предложените и дарени от народа хляб и вино в реални и действителни Тяло и Кръв Христови", споделя младият свещеник Гавриил пред ТАРАЛЕЖ, той е поел грижата за храма и за душите на хората в селото.

И с ентусиазма и мекотата на вярващ човек заявява, че ще се моли за крадците. "Ще се моля за вас, щото Бог да ви прости, че вие не сте знаели какво извършвате", заяви отецът.

Като стопанин той потърсил начин да поръча рапидии, но като видял каква е цената - от 600 лв. до 2600 лв. премислил. "Реших обаче друго, нека стои така, да бъде свободно мястото, за да ми напомня, че имам дълг да се моля за тези злосторници, хора, които са нямали вяра, бедни и окаяни човеци! Как може човек да си помисли, че с кражба от храма ще забогатее? Той се лишава от радостта да бъде в мир с Бога, над него зее вече бездната на греха, изправя се пред пропастта на ада", сподели отец Гавриил.

"Като виждам възможността и средствата в селските енории, сумата за закупуването на такива църковни рапидии е непосилна и е по-добре да се лишим от тях. Да даде Бог един ден да ги възстановим, но сега имаме много повече неща за закупуване за храма", признава свещеникът.

След отправен от него призив хора от различни краища на страната му изпращат църковна утвар. "Обадиха се добри хора от гр. София. Едно семейство изпрати Свето Евангелие и Трикандилник, закупени от църковен магазин. Изпратиха ми чашки, 1 кг тамян, 1 кутия брикети за служба", разказа отец Гавриил.

Негов колега - свещеник, му праща комплект Дискос с Потир, топлота, звездица, копие и покровци. "Изпрати ми и една икона Светите Баташки и Новоселски мъченици", казва с благодарност отец Гавриил.

Закупени са и Кръст за Светия Престол и нова Кадилница. Имам нови причастни кърпи, закупих 4 броя кандила с чашки и фитилца, с радост споделя младият свещеник.

След като дълго време иконостасът е бил без икони, с общи усилия са закупили и шест нови целувателни икони.

Служейки с мекота, постоянство и любов той постепенно показва на местните хора, че имат свой пристан. Те, усетили храма вече като свой дом, събират дарения за неговото обновяване. Макар все още да няма рапидии с кръст, да нямат килим, въпреки наближаващата зима, имат няколко малки радости, които показват, че са жива енория. Човек, претърпял инфаркт, дарява пари, които заедно с друго дарение, е помогнало да се закупи климатик, за да може стари и млади да посрещнат наближаващите студове заедно на Литургия и на всякакви църковни треби.

Все още има много неща, които са нужни за Божия дом, но там вече е най-главното - има хора, които приемат този храм за свое молитвено място и се грижат за него.

Отец Гавриил признава, че е нужно кандило и едносвещник за Светата Проскомидия, нужни са столове, защото всички налични били счупени, а дарените от кметството осем стола, макар и стари, скоро ще станат недостатъчни за желаещите да споделят благодатта на молитвата.

"Приех храма с оборот от 82 лева и 1 кг. свещи в пари 160 лева", разказа пред ТАРАЛЕЖ отецът. Съветван от своята презвитера той постепенно изгражда и външния облик на Божия дом.

Фасадата с годините е олющена от дъждовете и влагата. Покривът над св. Олтар е с прости керемиди. Почти половината липсват, казва той.

"Закупихме и сменихме всички крушки с лед, за да е по-светло. Оказа се че инсталацията е много стара, много зле и на места дори я няма. Сега и това ни е приоритет. Искаме да се направи външно осветление на храма, да се довърши пода и да се поставят плочки. Подготвена е основата, всичко е на бетон, само трябва някой да даде средства и да се закупят, плочки, лепило и за майстор и да се направят. Камбаната е малка и не се чува, бие като училищен звънец. Трябва да се закупи някоя по-голяма и да се монтира, да се закупят нови керемиди, които имитират старите", изброява нуждите на храма той.