Мнение

Започваме новата година с евро, но без бюджет и правителство

15 декември 2025, 21:00
Евгени Кръстев

АП/БТА

Приемането на еврото се преплита с протести, оставка и предсрочни избори

България влиза в еврозоната и едновременно с това се бунтува. Протестите обаче по-скоро изглеждат като продължение на влизането ни в еврозоната, с което завършва евроинтеграцията на страната ни. След като България вече е изцяло европейска държава, то и политиката в нея трябва да е европейска. Публичните институции следва да се ръководят от обществения интерес, борбата с корупционните практики трябва да е последователна и ефективна, а бюджетът – да е рационално изготвен и да преследва ясни и измерими цели.

В общи линии по този начин могат да се опишат нагласите, които гражданите изразяваха по време на протестите през последните дни и седмици. Управляващите имаха възможност, чрез преформатиране на проектобюджета, да намалят и ограничат енергията, която се разлива в триъгълника на властта в София, както и по улици и площади в другите големи градове в страната.

Преработването на план-сметката за 2026 г. обаче не беше особено задълбочено. Преразпределението на БВП през бюджета остана високо – 45%. Запази се и свръхфинансирането на едни сектори в публичната администрация за сметка на други. Бяха променени намеренията за увеличаване на пенсионните осигуровки и данък дивидент, а бюджетният дефицит остана в рамките на 3%.

Преди протестите и преди да започне преработката на проектобюджета обаче управляващите твърдяха, че това е единственият възможен бюджет, макар и една част от тях да не го харесваха. Е, оказа се, че това не е било така, щом може той да бъде променен без увеличаване на данъци и осигуровки и запазване на размера на бюджетния дефицит.

Цялото това натрупване на обстоятелства през последните седмици доведе до оставката на правителството на Росен Желязков и страната ни отново е изправена пред предсрочни парламентарни избори. Протестите възникнаха като израз на недоволство срещу бюджета за 2026 г., но бързо прераснаха в настояване за оставка на изпълнителната власт. Управляващите имаха възможност да вземат мерки срещу това развитие, до което се стигна, но не го направиха.

Единственият шанс пред Росен Желязков и неговите министри беше да преработят детайлно проектобюджета и едва тогава да започнат новата бюджетна процедура. Най-вероятно времето до края на годината нямашеше да стигне и новата година щяхме да я започнем с удължен бюджет. При настоящата ситуация обаче това, така или иначе, ще се случи, а към него се прибавя и липсата на правителство. Т.е. проблемите вече са два. Освен отсъствието на нов бюджет, страната ни ще премине през нов етап на политическа и институционална нестабилност.

През следващите месеци опитите за ловене на риба в мътни води ще бъдат често срещано явление в българската политика. Те дори вече започнаха. „Възрожденците” обявиха, че внасят в Народното събрание проект за решение за отлагане на въвеждането на еврото с една година. Самият Костадин Костадинов заяви, че не очаква да получи подкрепа в парламента, но пък такива били нагласите на 80% от българските граждани. Това твърдение няма нищо общо с действителността, но то показва каква ще е предизборната кампания на „Възраждане” преди предстоящите, вероятно през март, предсрочни парламентарни избори.

Точно когато еврото навлиза в България, ние ще сме в предизборна кампания. Това определено не е добра комбинация. Преплитането на икономическа и политическа спекула никога не е добра комбинация, но все някак трябва да се справим с нея. Като цяло ситуацията облагодетелства антисистемните партии. Те ще могат да разгърнат негативна предизборна кампания, като за целта използват появата на общата европейска валута в България.

Техен основен опонент би следвало да са ППДБ, защото именно те най-много настояваха за оставката на правителството и твърдяха, че тя ще е от полза, а не от вреда за България. Градските десни обаче повече ще са ангажирани със заниманията си с Борисов и Пеевски, а противодействието на негативната кампания на антисистемните вероятно ще остане на втори план.

ППДБ дават заявка, че биха искали да имат мнозинство над 121 парламентарни мандата, за да осигурят европейско управление на България и да я превърнат в истинска европейска държава. На този етап подобен изборен резултат е немислим. Градските десни със сигурност съкращават преднината на ГЕРБ, но това все още не означава, че ще бъдат първа политическа сила, а мнозинство от 121 мандата е нещо много повече.

Ако все пак ППДБ ще се стремят към постигане на собствено мнозинство, то трябва да съобразят кампанията си с тази цел. Кампанията им следва да е ориентирана към абсолютно всички социални групи в страната, към абсолютно всички професионални общности, както и към електоратите на останалите политически формации, които са на терен. При всички случаи ППДБ трябва да направят пробив в електората на ГЕРБ, ако искат да имат, макар и минимален шанс, за голямо мнозинство.

Най-добрата кампания, която градските десни могат да направят, би била разработването на алтернативен бюджет и разясняването му по време на предизборните обиколки и дебати. Подобен тип поведение ще има стабилизиращо въздействие по отношение на ситуацията в началните месеци на новата година. Освен това с такъв подход ППДБ ще могат да привлекат към себе си нови избиратели от протеста и може да предизвикат интерес сред част от електората на ГЕРБ.

Самият Бойко Борисов каза, че сред негови симпатизанти има противници на бюджета, изготвен от правителството на Желязков. Това е анонс, който ППДБ трябва да чуят и в никакъв случай да не пропускат, ако наистина възнамеряват да се стремят към голямо мнозинство.

Иначе що се отнася до процедурата след правителствената оставка, то тя е напълно ясна – консултации, организирани и проведени от президента и раздаване и връщане на проучвателните мандати неизпълнени. Нито една парламентарна формация не е заявила намерение да опитва да съставя правителство в рамките на това Народно събрание.

Единствената въпросителна е на кого Румен Радев ще връчи третия проучвателен мандат. По това негово решение ще може да се предположи какви са намеренията на президента след края на неговия мандат. Ако, например, го даде на „Възраждане”, това би могло да се тълкува като знак, че Радев очаква взаимодействие между тях и неговата хипотетична партия, когато тя се появи и ако се появи.

Разбира се, Радев може да даде третия мандат и на АПС. Това е формацията, която Делян Пеевски изтласка от парламентарното мнозинство и зае нейното място. Подобен ход от страна на президента би бил директно насочен срещу лидера на ДПС и би показал последователност в отношенията между Радев и Пеевски, които са много лоши и на практика не съществуват. АПС е формация без шанс за нов парламентарен живот. Тя е занулена от Пеевски. Най-вероятно известно време ще вегетира извън парламента и след това напълно ще изчезне от българския политически живот.

Вероятността за връчването на третия проучвателен мандат на АПС не може да се отхвърли напълно и поради обстоятелството, че негативното отношение на протестите беше насочено дори повече към Пеевски, отколкото към Борисов. Изразявайки отношение към АПС, Радев може да очаква да получи и евентуално да консумира част от симпатиите на протеста.

Връчването на последния мандат, на която и да е от останалите парламентарни групи, по-трудно би могло да се обвърже с някакви намерения или очаквания на настоящия държавен глава. Той вероятно няма да иска още сега да разкрива плановете си. До края на мандата му има повече от година, а и плановете още може да не са напълно изкристализирали. Пък дори и вече да е постигната някаква готовност, не е сигурно дали няма да се наложат промени. Все пак ни предстои динамична година, която ще се влияе както от процесите във вътрешната политика, така и от тези в международните отношения.