Вицепремиерът Пулев: "Лукойл" не преработва руски петрол, България вече е поискала удължаване на дерогацията
Рафинерията "Лукойл" не преработва руски петрол и към момента не нарушава санкционния режим. Това заяви министърът на икономиката Александър Пулев в предаването "Говори сега". Той съобщи, че българската страна вече е подала необходимите документи за удължаване на дерогацията, след като САЩ обявиха едномесечно удължаване на отлагането на санкциите, свързани с активите на "Лукойл".
"Подадохме си нужните документи, заедно с експертите от Министерство на енергетиката, имахме редица срещи по темата, официални, неофициални, така че аз смятам, че ние от страна на българското правителство, през лицето и института на особения търговски оправител, категорично във всеки един момент сме спазвали изискванията на дерогацията", заяви Пулев.
Министърът подчерта, че след законодателни промени вече има достъп до информация за дейността на рафинерията и е проверил доставчиците ѝ.
"Виждам това, което се случва, имам поглед върху рафинерията, защото след една законодателна инициатива от страна на "Прогресивна България", вече формално министърът на икономиката има достъп до информация и аз съм се възползвал от този достъп до информация и съм видял портфолиото на доставчиците. Всяка една от фирмите отговаря на изискванията на санкционирани партньори, така че ние не сме били в нарушение в нито един момент", посочи той.
По думите му все още се очакват анализите на работата на предишния особен търговски управител, като е насрочен и международен одит.
Пулев коментира и внесените от депутати от "Прогресивна България" промени в Закона за нефтените продукти, които предвиждат обектите на "Лукойл" да бъдат определени като обекти с национално стратегическо значение.
Според министъра подобна мярка е необходима, за да не бъде загубен държавният контрол върху дружествата при евентуална промяна на собствеността.
"Представете си, ако рафинерията спре да работи утре, защото това е буквално наследството, реално, ако утре спре да работи рафинерията, ако влязат руски собственици, почват да чукат санкциите на вратата, тогава ще има истински демарж от британското и от американското посолство, защото ние няма да имаме друг избор, освен да влизаме в някакъв обяснителен режим. Ние няма да имаме контрол върху тези дружества", заяви той.
Министърът коментира и проекта с германската компания "Райнметал", като заяви, че правителството рестартира разговорите, тъй като не е наследило готови договорености. По думите му към момента липсват споразумения, които да защитават българския интерес, както и реална проектна готовност.
"Реално към настоящия момент няма абсолютно нито една договореност, която да защитава български интереси, която да показва проектна готовност. 130 милиона са преведени на ВМЗ - Сопот. Установихме основни дефицити, които са на структурно ниво и които под всякаква форма ни дават това обяснение - че не имало силна преговорна позиция, под някаква форма правителството и кабинета Борисов не са били в готовност да вървят напред с този процес професионално", каза Пулев.
Той допълни, че за проекта не са били осигурени необходимите финансови средства.
"Няма финансова обосновка за финансовите параметри и реално за обекта на инвестиционното намерение. В един момент от 400 милиона евро задължение като инвестиционен характер и сума от страна на българското правителство тази сума набъбва до близо 700 милиона евро. Т.е. задължението на българската държава става около 1,5 милиарда лева зад които стоят 180 милиона обеспечения в бюджета, като те стоят за жалост само на хартия", заяви министърът.
Александър Пулев отправи остри критики към предишното управление, като го обвини в използване на "симулативни" счетоводни операции при осигуряването на средства за проекта.
"Тук има една серия от доста цинични и симулативни действия от страна на госпожа Петкова, на министра на финанса на господин Борисов. Буквално залагат се 180 милиона лева в бюджета, които в серия от транзакции стигат до ВМЗ, партньора на "Райнметал" в съвместното дружество. 180 милиона се превежат от централния бюджет към ВМЗ под формата на увеличения на капитала."
"Стигат до ВМЗ и буквално преди да бъдат осчетоводени и преди да бъдат регистрирани в търговския регистър, те се връщат от ВМЗ под формата на дивидент пак към централния бюджет. Една схема, една серия от осчетоводни транзакции, която има две основни цели. Първо, да заблуди нашите европейски партньори, че има пари, че има първоначален капитал, за да се подкрепи тази инвестиция. И второ, да заблуди българските граждани, като масажираме едно дефицитно число с серия от счетоводни хватки. И тук категорично трябва да кажем, ние не сме като вас. Ние не сме като вас и за това не ви приемаме всичките съвети по време на бюджетна комисия. Ние няма да манипулираме българските граждани. Ние няма да използваме счетоводни трикове. Ние няма да се крием зад гърба на стратегическите партньори", заяви министърът.