Ново изследване показва, че вместо да улеснява работата, изкуственият интелект всъщност я прави по-интензивна и стресираща. Служителите работят повече часове, изпитват по-висок стрес и границите между професионалния и личния живот се размиват все повече.

Първоначалното обещание на технологиите беше ясно – автоматизация на рутинни задачи, повече време за креативност и по-добър баланс между работа и почивка. На практика обаче се наблюдава обратната тенденция – вместо намаляване на натоварването, служителите изпълняват повече задачи, очакванията към тях се увеличават, а работният ден се удължава.

Явлението напомня стар икономически парадокс от XIX век, известен като парадокса на Джевънс. Той показва, че повишаването на ефективността не води до намаляване на потреблението, а до неговото увеличение. В съвременен контекст това означава, че когато работата стане по-бърза и лесна чрез изкуствен интелект, хората започват да вършат още повече задачи.

Осеммесечно етнографско проучване, проведено от Аруна Ранганатан и Синци Маги Йе от Калифорнийския университет в Бъркли и публикувано в Harvard Business Review, показва, че AI не освобождава време, а разширява обхвата на задачите и очакванията към служителите. Работниците поемат роли извън основните си функции, изпълняват задачи по време на обяд или късно вечер, а често работят паралелно с множество AI-процеси, което увеличава когнитивното натоварване. Според данните хората, чиято работа е силно зависима от AI, работят средно с три часа и 15 минути повече седмично.

Растящото натоварване има и своята цена. Дългосрочното използване на AI води до по-високи нива на стрес и риск от бърнаут. Според статистика, 74% от работодателите в САЩ използват инструменти за наблюдение на служителите, а в компании с активно следене нивата на стрес достигат 45%, в сравнение с 28% в по-слабо наблюдавани организации. Една трета от работниците постоянно се притесняват, че се следят, а 24% си правят по-малко почивки, за да не изглеждат неактивни.

Вместо да бъде помощник, изкуственият интелект се превръща във фактор, който ускорява работния ритъм и увеличава очакванията към служителите. Свободното време и почивката се свиват, а технологиите създават нов вид натиск, при който ефективността се измерва чрез видима активност, а не чрез качеството на извършената работа.

Резултатът е парадокс: колкото по-лесна и бърза става работата благодарение на AI, толкова повече хора работят, пренебрегвайки границите между професионалния и личния живот и увеличавайки собственото си изтощение.