От ученик до треньор: Как Варна създава шампиони по лингвистика

9 ноември 2025, 12:59
Радина Чакърова
Варна

ТАРАЛЕЖ

г-жа Росица Русева пред ТАРАЛЕЖ: Най-голямата им награда е гордостта да представляват себе си и България. А моята – да видя усмивките им.

Учителката Росица Русева от Математическата гимназия във Варна е от онези хора, които превръщат сложното в разбираемо, а знанието – в приключение. По диплома е преподавател по информатика и информационни технологии, но вече близо десет години е и сърцето на извънкласната дейност, водена в гимназията - лингвистика – дисциплина, в която българските ученици отдавна са сред най-силните в света. Сред тях е и Павел Василев – част от националния отбор, който тази година донесе на България бронзов медал от Международната олимпиада в Тайван.

„Първият ми досег с математическата лингвистика беше съвсем случаен,“ усмихва се Русева. „През 2015 година бях квестор на олимпиадата и тогава разбрах, че това всъщност е моята стихия. Като ученичка съм попадала на такива задачи и си казвах само: ‘Я, това е забавно!’ А след състезанието колежката Валентина Момчилова ми каза: ‘Хайде, какво чакаш? Не е страшно. Само започни.’ И аз започнах.“

Първо като ученичка сред учениците – решава задачи редом с тях, греши, смее се. После вече като ръководител на собствена група заедно с колежката си Маргарита Долапчиева.
„Беше страшничко – моите ученици решаваха по-бързо и вярно от мен. Но Момчилова ми каза: ‘Нормално е. Ти само ги обичай и ги организирай.’ И беше права.“

Оттогава насам Варненската гимназия се превръща в истинска легенда на математическата лингвистика. „От 2004 година имаме повече участници в международни олимпиади, отколкото са самите им издания – над 22! Почти всяка година имаме лауреати и медалисти,“ казва тя.

Успехите обаче не идват даром. „Костват време, усилия, нерви… но си струва. Особено когато видиш как някой реши заплетена задача и очите му светнат.“

Покрай сериозната подготовка винаги остава време и за смях.
„Веднъж една ученичка ме покани да бъда врачка на отбора, защото каквото подбера за тренировка, излиза на състезанието.
Друг път мои ученици постоянно ми пращаха снимки от басейн– все се шегувах, че съм изпратила ‘русалки’ на националния подбор. После ми донесоха магнитче с русалки – точно колкото бяха те. Голям смях!“

Може би точно в тези моменти се раждат истинските взаимоотношения между учител и ученик. Не формули и дефиниции, а доверие и топлина.
Сред хората, които се връщат, за да продължат делото на Русева, е Евдокия Борисова – нейна бивша ученичка и вече колежка, завоювала първо и трето място на националните олимпиади през 2019г. и 2022 г.

„Почти винаги сме били екип,“ казва Русева. „Сега пък убедих една млада математичка да поеме щафетата. И пак ѝ казвам същото, което казаха на мен: ‘Не е страшно.’“

А учениците ѝ?
„Пръснаха се по света – филологии, математика, ИТ, археология… Малцина продължават с лингвистика, но всички са научени да мислят логично и да не се отказват. Това е най-ценното.“

Държавата не ги забравя – отличия, стипендии, грамоти. Но Русева вярва, че истинската награда е друга.
„Най-голямата им награда е гордостта. Удовлетворението да представят България и себе си. За мен стига да видя пламъчетата в очите им, когато решат трудна задача.“

„Радвам се на всички мои ученици, без значение какво са спечелили,“ казва тя. „Обичам ги. А любовта към знанието — това е най-сигурният начин да научиш някого да мисли.“