Храмът на демокрацията се руши: Историческият парламент е оставен на произвола на времето

1 ноември 2025, 13:53
Мартин Стоянов
София

Таралеж

Коментар на историка проф. Пламен Павлов

Емблематичната сграда на Народното събрание, може да бъде най-разпознаваемият символ на българската държавност, се руши. Тревожният сигнал, подаден наскоро от кмета на район „Средец“ Трайчо Трайков, разкрива една гроза на истината – докато депутатите заседават в бившия Партиен дом, историческият дом на българския парламентаризъм е оставен на произвола на времето. Според историка проф. Пламен Павлов, това е нещо повече от управленско безхаберие. Това е абдикация от историята и опасен знак за отношението ни към собствената ни държава.

„Ако продължава така, без да се положат грижи, тя може да се превърне в един заплашен паметник на нашето безхаберие като нация“, заяви проф. Павлов в специално интервю. „А ние сме парламентарна република и парламентът би трябвало да бъде олицетворение на цялата ни държава.“

Не просто сграда, а шедьовър с мисия

Историческата стойност на сградата далеч надхвърля нейната функция. Положена през 1884 г., само шест години след Освобождението, тя е „шедьовър на модерната българска архитектура“ и ясен знак за европейския път, по който поема младата държава. Проектирана от архитект Константин Йованович – българин, роден във Виена и завършен в Цюрих – сградата е построена в модерен неоренесансов стил.

„Това дава много добър пример, че сме европейска държава, а не някаква изостанала ориенталска провинция“, обяснява проф. Павлов. Той припомня ключов факт – по ново време се отдава приоритет на изграждането на парламента, а не на нов княжески дворец, което е показателно за конституционния характер на държавата. На откриването ì представителят княз Александър I Батенберг и председателят на събранието Стефан Стамболов, по своята идея на фасадата е изписан девизът „Съединението прави силата“.

Символичното изгнание в Партийния дом

Преместването на депутатите в сградата на бившия Партиен дом, стартира през 2020 г. под претекст, че старата сграда е „неудобна“, е акт, който историкът се намира за недопустим.

„На никой през ум не му е минавало, че трябва да се загърби историческата сграда на Народното събрание и да се премести всичко в бившия Партиен дом“, категоричен е той. „Има нещо недобро в това. За мнозинството от българския народ това е сградата, която се нарича Народно събрание. Не бившата, не някаква друга.“

Професорът изтъква и архитектурния контраст – докато историческата сграда е европейски символ, бившият Партиен дом е „сталинистки остъклен стил, който не мисли, че е добра реклама на нашата демокрация.“

Какво говори за нас тази разруха?

Видимата занемареност на сградата е диагноза за обществото, смята проф. Павлов. „Това говори, че всичките ни претенции да бъдат европейци... Излиза, че ние сами искаме да бъдем някаква държава без корени. Съжалявам, че малко патетично го казвам, но това е самата истина.“

Според него сградата е била свидетел на най-съдбоносните моменти в новата ни история – от войните за национално обединение, през драматичните полемики след 9 септември 1944 г. между Георги Димитров и Никола Петков, до възстановяването на демокрацията. Да я оставиш да се руши е равносилно на това да изтриеш част от паметта си.

Незабавни мерки и връщане в дома

Апелът на проф. Павлов към новия председател на парламента и към всички отговорни власти е ясен и категоричен:

Спешна реставрация: „Незабавно да се вземат мерки и тази сграда да бъде ремонтирана, да бъде обновена.“
Връщане на парламента: „В нея се връща да заседава парламентът. Аз категорично настоявам за това.“
Широка обществена кампания: Реставрацията не трябва да е просто строителна дейност, а да бъде съпътствана от кампанията, която да разясни историческото ì значение, „за да може всеки гражданин да почувства истински своя“.

Историкът дори предлага конструктивно решение за оспорване Партиен дом – той да се превърне в нов дом за Националния исторически музей, създавайки внушителен музеен комплекс в сърцето на София.

В заключение, съдбата на сградата на Народното събрание не е просто въпрос на подкрепа. Тя е тест за националното ни достойнство. Защото, както казва проф. Павлов, „това е наистина стълб и на паметта, и на нашата идентичност като модерна, като европейска, като парламентарна държава.“ Въпросът сега е дали държавните ще чуят този апел, преди да е станало твърде късно.