Колко струва политическата нестабилност в България: Над милиард лева сме дали за избори от 2021 г. насам
На 19 април ще бъде осмият парламентарен вот за около пет години, което е безпрецедентно за съвременната политическа история на България
В интервю за ТАРАЛЕЖ след заседанието на КЗК в Пловдив Владислав Михайлов коментира защо ферми изчезват, а цените остават високи
Според данните на регулатора производството на сурово мляко е спаднало с около 25% за последните пет години, а вносът на млечни продукти е нараснал с близо 45%. Намалява и броят на животните – млечните крави са с около 26% по-малко, овцете с 46%, а козите с 42%.
Още по-драстичен е спадът при стопанствата. За пет години фермите с млечни крави са намалели с около 66%, овцевъдните – с 65%, а козевъдните – с близо 70%.
На срещата присъстваха представители на бранша от цялата страна. Сред тях беше и председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов, който в интервю за ТАРАЛЕЖ коментира причините за кризата в сектора.
„Лично моето мнение е, че през последните пет години – от момента на настъпването на COVID и след навлизането в период на политическа нестабилност – сменихме 7–8, дори 10 правителства. Служебни, редовни и прочие. В една държава без стопанин, без изпълнителна власт, която да защитава своите граждани и интересите им, пазарната сила на големите търговци на дребно започна да доминира“, заяви Михайлов.
По думите му ситуацията се е изострила още в началото на пандемията.
„Имаше един момент през март 2020 г., когато хората се юрнаха да търсят продукти по щандовете. В цялата тази дезорганизация и хаос веригите, които работеха със значително по-ниски надценки, в следващия момент започнаха да продават с 50%, а по-късно и със 100% надценка в някои случаи. И хората купуваха“, каза той.
Според него липсата на ефективен контрол е позволила цените да се изкривят по цялата верига.
„В София има квартали, в които ако жителите не изберат някоя търговска верига, те просто не могат да си осигурят нужното – кисело мляко, прясно мляко – защото няма други малки магазини. Когато няма държава, която да следи тези процеси и официално или неофициално да насочва търговците в правилната посока, се получава точно това – трупане на печалби на гърба на най-бедния европеец“, посочи той.
По думите му резултатът е високи цени за потребителите, но недостиг на средства в производството.
„Това вдигна цените за потребителите до несправедливи нива, но от другия край по цялата верига има недостиг на финансови средства – в преработката и в промишленото производство“, обясни Михайлов.
Той даде и конкретен пример как се разпределя цената на млечните продукти.
„Трагично е положението на животновъдите, защото близо 50% от целия финансов ресурс остава в търговията на дребно. Ако едно сирене се продава за малко под 30 лева, към преработвателя отиват около 12–13 лева. Като се махне ДДС и режийните разходи, остават много малко пари и за животновъда“, каза той.
По думите му именно това води до масовото закриване на ферми.
„Когато животновъдът не получи достатъчно средства, той спира да гледа животни. Това се случва вече 4–5 години. Ако един бизнес е доходоносен, няма логика за толкова кратко време да има 55–60% спад на животновъдните стопанства“, подчерта Михайлов.
Той коментира и предложението за законодателни промени, подготвено от бившия министър на земеделието Георги Тахов.
„За мен конкретно за веригите идеята на министър Тахов, докато беше министър, беше едно нелошо решение. Този закон потъна в бюрократичните коридори. Законът беше подготвен още през май месец и Министерският съвет трябва да даде обяснение какво се случи с него“, заяви той.
Проектът предвиждаше регулации в агрохранителната верига, включително ограничения на надценките и по-голям дял на българските продукти в търговските вериги, с цел по-справедливо разпределение на средствата между производители, преработватели и търговци.
Според Михайлов проблемът не е само в млечния сектор.
„Не е само при нас – политическата криза влияе и достига до икономиката. Така е и в енергетиката, и при горивата. Очевидно има нужда от регулации. Държавата трябва да се намеси – първо в защита на потребителите, а след това и на българското производство“, каза той.
Председателят на асоциацията обърна внимание и на нарастващия внос на млечни продукти като друг проблем на брашна.
„Вносът също е резултат от механиката на търговските вериги. Те имат транснационални, параевропейски договори, при които например френският ементал се оказва на същата или по-ниска крайна цена от нашия кашкавал. Няма национална политика в тази посока“, посочи той.
Според него проблем има и при разпределението на европейските субсидии.
„По линия на европейските подпомагания средствата също не достигат до животновъдите. Колкото и да се даде, пак е малко – секторът загива и рискуваме да загубим българското производство“, предупреди Михайлов.
В заключение той обобщи основните проблеми пред млечния сектор.
„Проблемът е в несправедливото разпределяне на финансовия ресурс по веригата – недостатъчните средства, които стигат до производителите и преработвателите, недобре структурираното подпомагане и европейските средства, които не достигат до животновъдите. И разбира се – проблемите в черния и сивия сектор. Няма как едни да плащат данъци, а други не, и да говорим за равен пазарен старт или реална пазарна конкуренция“, заяви той.
Колко струва традицията: Цените на мартениците през 2026 г. (ВИДЕО)
Анкета на ТАРАЛЕЖ сред търговци и купувачи: поскъпват ли мартениците и ще надделее ли традицията над евтиния внос?
Председателят на малките хора: Обществото трябва да върне човешкото в себе си
"Имаме хора в страната, които казват, че ги е страх да излязат от къщите си, защото обществото е лошо - насъскано е дори и срещу себеподобните", каза още пред ТАРАЛЕЖ Светослав Чернев
Редактор
Млад журналист, филолог и студент по право. Интересува се от обществени каузи, граждански права, образование и културни процеси.
Коментари (0)