С наближаването на деня на Баба Марта – символ на пролетта, здравето и новото начало – пазарите отново се обагриха в бяло и червено. Сред сергиите и потока от купувачи обаче се прокрадва и един по-прагматичен въпрос: колко струва традицията тази година и кой всъщност печели от нея?

Екип на ТАРАЛЕЖ излезе на пазара, за да попита търговци и купувачи какви са цените тази година и променило ли се е отношението към традицията.

Разговорите с търговци и клиенти показват разнопосочни нагласи.

Някои смятат, че мартениците трябва да поскъпнат. „Ако трябва да изчислим часовете и труда на всеки от хората, които ги правят, ще видим, че не е справедливо“, казва жена, която избира мартеници за семейството си.

По думите на производители изработката започва още през януари – повече от два месеца работа, често по над 12 часа на ден. В същото време цените на преждите и мънистата растат.

„Трудът си е за наша сметка. Материалите драстично поскъпват, но не вдигаме цените, защото иначе никой няма да купува“, обяснява продавач.

И докато производителите пресмятат разходите си, част от купувачите признават, че тази година ще ограничат покупките. „Животът много поскъпна. Вече внимаваме за всяка дребна сума“, казва възрастна жена, която оглежда щандовете, но си тръгва с празни ръце.

На пазара ясно личи и друго напрежение – сравнението с китайските мартеници. Евтините, фабрично произведени артикули често са на по-ниска цена от ръчно изработените. „Българската традиция остава силна – навсякъде ще видите и ще познаете българското“, твърди един от мартеничарите, макар да признава, че конкуренцията с масовия внос става все по-трудна.

Между ръчния труд, поскъпналите материали и свитите бюджети на хората, за поредна година мартеницата се оказва не просто символ на здраве и сплотеност между хората, а и отражение на икономическата несигурност. Традицията засега остава – въпросът е на каква цена.

Вижте повече във видеото.