Забраната на мрежите: Дигитален свят. Аналогов контрол.

27 ноември 2025, 09:00
Радина Чакърова
София

Снимка: Pixabay

Дебатът за забраната идва години след като мрежите вече възпитаха цяло поколение

Ако човек слуша сегашния дебат, може да реши, че социалните мрежи са открити миналата седмица.
МОН организира кръгли маси, пуска онлайн допитване „Одобрявате ли забраната под 15 години?“, политици спорят кой да изключи wi-fi първи. А истината е проста: държавата е последната, която разбра, че детството вече има втора смяна — дигитална.

Средната възраст за първи профил е около десет години. България е втора от 89 държави по време пред екран и първа по разсейване в час. Очевидно е, че съвременните деца растат в среда, в която вниманието се превръща в най-ценния ресурс, а училището губи битката за него още преди да е започнал урокът.

Докато трябва да се случва учебен процес, част от учениците не само консумират съдържание, но и започват да го произвеждат — имитирайки тенденции, формати и поведение, което им гарантира желаното внимание. Именно тук се появява новият тип ученическо насилие: насилие, заснето и качено онлайн, за да събере гледания. Унижение, бой, влачене за коси, целуване на обувки, събличане, замеряне с урина — последните вирусни клипове на малолетни и непълнолетни, заснети дори в училищна среда, разкриват един и същ механизъм: отсъствието на емпатия, изкривените представи за „нормално“ и усещането, че в интернет важат други правила. Страданието на другия се превръща в съдържание – и това е новата норма, която тревожи институции и родители далеч повече от самите приложения.

В европейския дебат подходът е различен.
В Страсбург Европейският парламент прие резолюция с 483 гласа „за“, която предлага минимална възраст от 16 години за достъп до социални мрежи. Под 12 — пълна забрана, а между 13 и 16 — достъп само с изрично родителско съгласие. Но най-същественият елемент не е възрастта, а технологичната рамка:

платформите да изключват autoplay и да ограничават безкрайния скрол;
алгоритмите да не профилират деца;
таргетираната реклама към непълнолетни да бъде забранена;
при неспазване — платформата да може да бъде ограничена или дори извадена от европейския пазар.

Това е ясно признание, че зависимостта не е личен провал, а следствие от дизайн, създаден да задържа вниманието.

В България разговорът е по-сбит: основно за възрастовите граници, за това доколко децата могат да заобикалят правилата. Междувременно МОН отчита, че 46% от учениците се разсейват от собствените си телефони, а още 40% — от устройствата на съучениците си. Това означава, че в значителна част от класните стаи цифровата среда буквално подменя образователната.

Дали забраната ще проработи?
Почти сигурно — не напълно. Австралия вече призна, че 80% от децата под 13 години заобикалят възрастовите ограничения. Но подобни мерки имат друга функция: задават стандарт. Показват, че обществото приема онлайн средата като рискова и изисква отговорност – от технологичните компании, от училищата и от родителите.

Една забрана не може да промени култура. Но може да започне разговор, който твърде дълго е отлаган: разговор за вниманието, за агресията, за ролята на алгоритмите и за това какво означава „детство“ в дигиталната епоха. И ако тази реформа има смисъл, той е в едно:
да прекъсне инерцията, в която децата растат в среда, проектирана не за тяхното развитие, а за тяхното задържане.

Останалото зависи не от приложенията, а от възрастните — дали ще решат да влязат в този разговор или отново ще го оставят на клиповете

Кой ще поеме отговорност за загубените детски животи?

През последните месеци ставаме свидетели на ежедневни новини за загубени детски животи - било то в катастрофи, падания от атракциони или нападения с нож

Още