Вицепремиерът предупреди, че срокът до края на август е окончателен, а забавянето на ключови реформи може да постави под риск стотици милиони евро
На България ѝ остават едва 45 дни, за да изпълни оставащите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това заяви вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов по време на изслушване в парламентарната комисия по европейските въпроси.
Той подчерта, че крайният срок до края на август не подлежи на удължаване и призова изпълнителите на проекти да не разчитат на отсрочка.
„Това е краен срок, а не индикативен. Няма как да бъде отложен“, заяви Пеканов, като допълни, че е подложен на натиск от изпълнители, които настояват за повече време.
По думите му все още има забавяне по няколко проекта, сред които индустриалният парк в Свищов, мерки за енергийна ефективност и проекти на Българската академия на науките. Въпреки това вицепремиерът изрази увереност, че страната може да се справи с оставащите задачи.
Най-сериозният риск пред следващото плащане по Плана остава реформата в Българския енергиен холдинг. Според Пеканов отказът от преструктурирането на БЕХ и извеждането на ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Мини Марица-изток“ може да постави под въпрос около 1 млрд. евро по Териториалните планове за справедлив преход и още близо 400 млн. евро по Плана за възстановяване.
Той посочи още, че по ПВУ остават неприети три ключови законопроекта – за колективните инвестиционни схеми и обществените поръчки, за възобновяемите енергийни източници и за държавния служител.
По отношение на антикорупционната реформа Пеканов заяви, че до края на август трябва да бъдат избрани членовете на новата комисия, както и да бъдат осигурени бюджет и сграда за институцията.
Вицепремиерът отбеляза още, че към момента са изплатени около 48% от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според него по-важно е България да получи договореното европейско финансиране, отколкото всички разплащания към изпълнителите да бъдат приключени до края на август.
Пеканов прогнозира, че Европейската комисия ще запази и в бъдеще принципа „пари срещу реформи“, като очаква следващият програмен период да постави още по-силен акцент върху конкурентоспособността, индустриалното развитие и намаляването на административната тежест.
