Президентът заяви, че разчита на подкрепата на българските граждани, но не посочи кого вижда като свой кандидат за вицепрезидент
Президентът Илияна Йотова обяви, че ще се кандидатира за президент на предстоящите избори чрез инициативен комитет. Тя заяви, че смята, че има подкрепата на много хора в България и именно на нея ще разчита в президентската надпревара.
"За мен ще бъде важна подкрепата на мнозинството от българските граждани, които ме срещат навсякъде и казват: "Г-жо президент, не се отказвайте"," каза Йотова пред БНТ.
Тя не даде отговор на въпроса кой ще бъде кандидатът за вицепрезидент в бъдещата ѝ кандидатпрезидентска двойка.
България не участва във война, не е страна в конфликта в Близкия изток и не предоставя въздушното си пространство на чужда държава. Това заяви Илияна Йотова по повод решението за логистичното разполагане на американски самолети-цистерни у нас.
"България не участва във война, България не е страна в конфликта в Близкия изток. Българското въздушно пространство не е отдадено на чужда сила. Не участваме нито с оръжие, нито с хора", каза Йотова.
По думите ѝ правителството е спазило законовите процедури, като е внесло искането на Съединените щати за разглеждане в Народното събрание.
"Българското правителство постъпи честно. В отговор на американската нота проблемът беше внесен в Народното събрание за решение, защото така е според българското законодателство", подчерта тя.
Йотова поздрави парламентарните групи, които са участвали в гласуването, като определи това като проява на политическа отговорност.
"Искам да поздравя всички парламентарни групи, които останаха да гласуват и показаха своето отношение. Това е отговорност към нас, българските избиратели", заяви тя.
Президентът изрази съжаление към народните представители, които не са участвали във вота.
"Съжалявам за тези, на които не им стигна, може би, мъжество или които прецениха, че е по-добре да не участват в гласуването и да не изразят по този начин своята позиция", каза Йотова.
По повод призивите за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност тя заяви, че подобно заседание би било необходимо, ако въпросът не е бил разгледан от парламента.
"Сигурно щях да свикам Консултативния съвет, ако въпросът не беше отнесен в Народното събрание. Там, където наистина трябва да се вземе това решение", посочи тя.
Йотова допълни, че е запозната с аргументите на политическите сили, настоявали за свикване на КСНС, и не изключи такава възможност при промяна на обстановката.
"Ще свикам Консултативния съвет при две хипотези, ако конфликтът в Близкия изток се разрасне и има непосредствена опасност за България, както и ако се наложи страната да изработи нова стратегия за национална сигурност", каза тя.
Според Йотова действащата стратегия за сигурност вече не отговаря на динамичната международна среда.
"България много отдавна се нуждае от нова стратегия за сигурност. Тази, която имаме до този момент, вече е безкрайно остаряла", заяви президентът.
В отговор на въпрос за т.нар. "коалиция на желаещите" за Украйна Йотова коментира, че инициативата не постига необходимите резултати.
"Не смятам, че коалицията на желаещите трябва да се нарича точно така. По-скоро трябва да се нарича коалиция на желания, защото желаещи има, но резултати и известна доза реализъм липсват", каза тя.
По думите ѝ първоначалната идея на инициативата е била подготовка за мирно уреждане на конфликта, но впоследствие акцентът се е изместил към военната подкрепа за Украйна.
"Сега се говори повече за оръжие, повече за военни доставки в Украйна и повече за това конфликтът да продължи на базата на военните доставки", заяви Йотова.
Тя припомни още, че България вече е заявила, че няма да участва в многонационалните сили за Украйна, обсъждани в рамките на инициативата.
Президентът заяви още, че Европа не може да разчита единствено на решенията на световните лидери за прекратяване на войната в Украйна, а трябва да изработи собствена консолидирана стратегия.
"Да седим и да чакаме волята на един президент и на един лидер, да зависим от него какво той ще реши - аз съм привърженик на нещо съвършено различно", каза Йотова.
По думите ѝ Европейският съюз вече четири години не успява да изгради единна позиция за края на конфликта.
"Нямаме консолидирана европейска позиция за край на конфликта в Украйна. Как искате тогава друг да решава?", заяви президентът и допълни, че само с критики не може да бъде постигнато решение.
"Достатъчно ли е да се критикуваме? Четири години непрекъснато констатираме и се критикуваме. Къде е полезното действие?", попита тя.
Според президента България трябва да има собствена, ясно аргументирана позиция в Европейския съюз, без това да противоречи на общите решения на съюза.
"България има нужда от самоличност вътре в Европейския съюз, да казва своята позиция и да я защитава по достатъчно категоричен и аргументиран начин. Това не е против европейската политика - това е самата европейска политика", каза Йотова.
По думите ѝ партньорството означава равнопоставеност между държавите.
"Да си партньор означава да си равнопоставен, а не да си Yes-man", подчерта президентът.
Във връзка с европейските санкции Йотова заяви, че България защитава принципи, а не конкретни личности, и определи действията на правителството като защита на националната и духовната идентичност на страната.
Президентът очерта и визията си за ролята на България в региона, като посочи, че страната има потенциал да се превърне във важен фактор за развитието на инфраструктурата, енергийната сигурност и високите технологии.
"Ролята на България ще бъде все по-голяма. България ще става все по-полезна - както като лидер в тази част на Европа, така и като надежден партньор", заяви Йотова.
