Във връзка с тестовете на ядрени платформи от страна на Русия, както и желанието за възобновяване на ядрените опити и от Москва, и от Вашингтон, ТАРАЛЕЖ покани за разговор експерта по международни отношения и национална сигурност Ивайло Иванов.
В края на миналата година Русия въведе промени в ядрената си доктрина, постановявайки, че страната вече може да използва ядрено оръжие в отговор на атака с конвенционално оръжие, която да представлява „критична заплаха“ за страната. През изминалите седмици пък Кремъл заяви, че е провела тестове с ядрени платформи като ракетата „Буревестник“ и подводния дрон „Посейдон“. След това Владимир Путин нареди изготвянето на план за възобновяване на ядрените опити. Какво стои зад тези ходове на руския президент, каква е целта му?
Ако говорим за промените в ядрената доктрина на Русия, те отразяват две неща. Първото е, че в момента Русия въпреки непрекъснатите съобщения как укрепва своите въоръжени сили и военна индустрия и твърденията, че има превъзходство над НАТО, осъзнава, че в конвенционално отношение е по-слаба от Алианса и поради това при пълномащабен военен конфликт тя ще разчита в голяма степен на ядреното оръжие. Тази позиция освен това, сама по себе си, трябва да осигури възпиращ ефект срещу потенциалните противници да не предприемат нападение срещу Русия. Новото и необичайното в позицията на Москва е, че търсенето на този възпиращ ефект традиционно до сега винаги е отразявал ситуация, в която дадена страна не просто се отбранява, а е заплашено нейното съществуване, докато сега Русия го възприема и при случаи, когато тя е агресора. Между другото тази позиция, макар и да не беше публично осъдена, не беше добре приета дори от Китай.
На второ място, промяната в стратегията е продължение на дългата поредица от заплахи на руската страна, че е готова да ескалира конфликта до нива, включващи използването на ядрено оръжие. Записването в официален документ трябва да направи това твърдение още по-убедително. Целта е правителствата и особено обществата в държавите, подкрепящи Украйна, да бъдат непрекъснато стресирани и максимално уплашени и съответно да се откажат да предоставят военна и финансова помощ на Киев. Ядрените заплахи са важен компонент от хибридната война на Русия срещу НАТО. Трябва да отчетем също така, че няма друга ядрена държава в света, с изключение на Северна Корея, която да си е позволявала да заплашва по този начин с ядрено оръжие.
Широко рекламираните изпитания на новите оръжейни системи „Буревестник“ и „Посейдон“ реално не допринасят с нищо съществено към ядрените способности на Русия, с които тя вече разполага да извърши атака срещу потенциален противник. Те имат значение от гледна точка на пропагандната кампания, от една страна, да предизвикват страх в западните общества, а от друга, да създават усещането, че Русия има значително военно превъзходство, особено по отношение на стратегическите оръжия.
Последното е важно и във вътрешнополитически план, защото то трябва да демонстрира и убеди руското общество, че въпреки икономическите санкции страната се развива и постига все по-големи успехи, които утвърждават ролята на Русия като една от водещите държави в света, наравно със САЩ и Китай. Подобни „успехи“ трябва да прикрият фактите, че във всички останали сфери положението непрекъснато се влошава и да даде чувство на гордост на руснаците, че в нещо са изпреварили всички останали. Тук рефлекса от времето на СССР е много очевиден, изразен в мисленето „Икономиката може да не върви и публичните услуги да са с ниско качество, но важното е, че правим първокласно оръжие, от което всички се страхуват!“.
В този контекст може да се разглежда и декларираната готовност за подновяване на ядрените опити. Това трябва да демонстрира на света и на руското общество, че страната е отново водеща сила и си е възвърнала статута, който имаше СССР. Освен това от пропагандна гледна точка и в условията на хибридна война с държавите от НАТО кадрите показващи ядрен тест ще бъдат много по въздействащи върху европейските общества от просто изказаните заплахи за употреба на ядрено оръжие. Същевременно зад готовността на Русия да извърши ядрени тестове има и съвсем рационална причина. За разлика от САЩ, Москва не разполага с много технологични възможности да проверява годността на ядреното си оръжие и това налага извършването на реални тестове. В този смисъл Русия само би спечелила, ако Доналд Тръмп възобнови ядрените опити на САЩ, защото ще даде на Владимир Путин оправдание и той да започне да прави това.
Споменахте Доналд Тръмп и неговата заявка САЩ да възобновят ядрените опити – макар засега да нямаме окончателна яснота дали става дума за предизвикване на ядрен взрив или просто за тест на носители на ядрено оръжие. В такъв случай въпросът ми е: развяването на „ядрената карта“ от Вашингтон и Москва ще ескалира ли напрежението между тях или напротив, ще доведе до стабилизацията на взаимното ядрено възпиране (както е бил случаят през Студената война)?
В настоящата ситуация, в която международното право и институции са силно отслабени, почти всички договори за контрол на въоръженията са прекратени (към момента последния такъв– договора за стратегическите нападателни оръжия е с неясно бъдеще, защото февруари 2026 г., ако не бъде подновен, ще престане да действа) и между водещите държави се наблюдава борба за доминация във военната сфера, която доближава точката да се превърне в надпревара във въоръжаването, „дрънкането на ядреното оръжие“ ще доведе до ескалация на напрежението. Освен това за разлика от Студената война, сега баланс може много трудно да бъде постигнат, защото има значима трета страна – Китай, която в момента с ударни темпове увеличава ядрените си способности и към момента не дава никакви признаци, че е готова да промени тази своя политика. Според разузнавателни данни Китай планира до 2030 г. да увеличи броя на ядрените си заряди от около 600 на 1000 и строи почти 400 нови шахти за балистични ракети. Към това трябва да добавим и все по-голямата достъпност и съответно увеличаващото се разпространение на ядрената технология, което със сигурност ще доведе в следващите години до появата на нови държави притежаващи ядрено оръжие.
От стратегическа гледна точка спрямо бойните действия в Украйна, грешка ли е – или напротив, по-скоро е правилно, решението на Доналд Тръмп да не предостави далекобойните ракети „Томахоук“ на Украйна?
Според мен отказът да бъдат предоставени крилати ракети „Томахоук“ е поредната грешка, която съюзниците на Украйна допускат. Трябва да уточня, че няма оръжейна система, която магически може да помогне на Украйна да победи във войната, но няма никакво съмнение, че отказа и забавянето да бъдат предоставени на Киев определени оръжия даде и продължава да дава предимство на Русия. Този подход възприет от началото на войната, Украйна да получава в крайна сметка необходимите способности, за да се защитава успешно от руската агресия, но това да става с огромно закъснение беше стратегическа грешка, цената на която е живота на десетки хиляди украински не само военнослужещи, но и обикновени граждани. Няма никакво съмнение, че ако Украйна беше получила дори само една трета от това, което вече предоставихме на страната, през есента на 2022 г. или в ранната пролет на 2023 г., картата на фронтовата линия щеше да изглежда коренно различно.
Също така не смятам, че предоставянето на същите военни способности на Украйна, с които Русия разполага и ежедневно използва, е ескалация на войната. Да напомня, че тези твърдения на Москва предхождаха всяко решение за предоставянето на нови бойни способности на Украйна, като се започне от артилерия и се стигне до изтребители, но както се видя това не доведе до трета световна война, както заплашваше Русия. Отказът за предоставянето на Украйна на равностойни на руските бойни способности платформи само насърчава агресията на Москва и я кара да вярва, че чрез ескалация може да получи лостове за влияние върху съюзниците на Киев.
Ще успее ли американският натиск върху руските въглеводороди – било посредством налагането на санцкии спрямо „Лукойл“ и „Роснефт“, било чрез налагането от вторични санкции срещу държави като Индия, Китай и Турция – да повлияе на Русия спрямо войната срещу Украйна? Тази седмица стана свидетел и на поредните успешни удари в дълбочина на Украйна срещу руска енергийна инфраструктура. Какъв е техният ефект върху способността на Русия да води войната в Украйна?
Със сигурност ще повлияе, но смятам, че тези действия трябва да бъдат съчетани с предоставянето на военна помощ на Украйна под формата на далекобойни системи, за да има шанс Русия да започне поне преговори за прекратяване на огъня. Няма съмнение, че приходите от износа на петрол крепят руската икономика, така че всяко намаляване на тези приходи може да не доведе до промяна на позицията на Владимир Путин, но със сигурност ще направи продължаването на войната много по-трудно и рисковано за неговото управление.
В тази връзка успешните украински удари върху нефтопреработващите предприятия в Русия вече дават видими резултати. Според изчисленията между 15 и 20% от мощностите са повредени, което доведе до перманентен недостиг и рязко повишаване на цените на горивата на вътрешния пазар, в резултат на което Русия забрани износа на горива, което означава загуба на значителни приходи. Разбира се, това само по себе си не намалява руските бойни способности, но поставя под все по силен икономически, а вследствие на това и на политически и социален натиск режима на Владимир Путин и съответно увеличава напрежението и разногласията вътре в управляващите среди. Създаването на условия за ескалацията на тези процеси със сигурност ще доведе до момент, в който ще бъдат засегнати и въоръжените сили, а това вече ще се отрази пряко на бойните действия в полза на Украйна.
Как оценявате срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин, провела се миналата седмица в Южна Корея? Предвид споразуменията между тях – между които частичното намаляване на американските тарифи за китайския експорт, както и отлагането на контрола върху износа на китайските редкоземни метали - кой от двамата спечели повече от дипломатическия контакт?
Срещата между Тръмп и Си Дзинпин беше нужна, за да се намали напрежението натрупало се между двете страни и поне временно да се излезе от задънената улица, в която те се оказаха, но без това да е свързано с промяна на техните позиции. И двамата лидери нямат намерение да отстъпват от своите заявени цели и геополитически амбиции, но също така не са готови в момента да продължат търговската и икономическа война помежду си. В резултат на което видяхме широко анонсираното споразумение, но фактът, че то е за срок от една година подсказва, че това е временно примирие, което и двете страни ще използват, за да се подготвят по-добре за следващата ескалация и сблъсък.
На пръв поглед и двамата лидери изглеждат печеливши от срещата. Си Дзинпин получи намаляване на американските мита до поносими нива и отпадане на пристанищните тарифи за китайски кораби, докато Доналд Тръмп получи безпрепятствен американски достъп до редкоземните метали и обещание Китай да изкупува американска земеделска продукция. Освен това тази среща потвърди техния статут на най-важните държавни ръководители в света, което без съмнение е цел и на двамата и много им допада.
Погледнато на втори план, можем да кажем, че все пак Си Дзинпин спечели повече от тази среща. А причината за това е, че Доналд Тръмп, смяташе, че САЩ имат достатъчно мощни лостове върху китайската икономика, за да накарат Пекин да приеме американските условия, но с изненада откри, че Китай, макар и с ограничени възможности, има способността да предизвика огромни сътресения в американската икономика. В този смисъл срещата е признание, че поне на този етап Доналд Тръмп трябва да се примири със ситуацията.
Доналд Тръмп и Си Дзинипин са обсъдили и войната в Украйна. Смятате ли, че Китай би искал и може да окаже влияние върху Русия в посока преустановяване на бойните действия?
Със сигурност Китай има огромно влияние върху Русия и при желание може да го използва, за да се опита да накара Владимир Путин да спре бойните действия. Дали руският президент би се поддал на такъв натиск ние не можем да предвидим, но е абсолютно сигурно, че без китайска подкрепа продължаването на войната от страна на Москва ще бъде на границата на невъзможното. Без доставките на китайска електроника за отбранителния сектор, двигатели за дроновете и осигуряването и поддържането на модерни металообработващи машини, Русия ще трябва да разчита единствено на превъзходството си в жива сила, но както се вижда и в момента, дори когато това е съчетано с наличието на сериозно предимство от гледна точка на различни оръжейни системи това не води до значими успехи на бойното поле. Какво остава, когато Русия би имала единствено само числено превъзходство в жива сила?
Друг въпрос е, че Китай няма интерес от прекратяването на войната. Всъщност Пекин е единствения печеливш от тази война. От една страна продължаването на войната прави Русия все по-зависима и подчинена на Китай, а от друга тя ангажира вниманието и ресурсите на Европа и донякъде на САЩ, което позволява на Пекин да има по голяма свобода на действие в Индо-тихоокеанския регион. Освен това Китай не би искал да види Русия победена по чисто идеологически причини – провала на еднолично авторитарно управление, наподобяващо китайското, ще има сериозен външно, а и вътрешнополитически отзвук. Заедно с това една дестабилизирана изпаднала в хаос Русия или дори по-лошо, една демократична Русия е нещо, което Китай със сигурност не иска да види.
Проектите на Турция за инвестиране в бойни самолети, подводници, кораби и въздушна отбрана показват, че тя има амбицията да стане многовекторна военна сила. Все повече независими анализатори и компетентни лица са на мнение, че при изграждането на новата си политика за сигурност и отбрана Европа ще има нужда и от Турция
Това винаги е бил основният риск пред Владимир Путин: от коя част на егото на Тръмп ще се озове – от тази, която спомага за изграждането на положителната себеоценка на американския президент, или от другата, която възпрепятства въвеждането на Аз-а му.
Ако се стигне до преминаването на руския президент през българското въздушно пространство, то това няма да е понеже София се е огънала на руски натиск в този случай, а понеже се е съобразила с негласната позиция на ЕС и понеже е решила да угоди на САЩ
Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са свързани с международните отношения и конкретно към американската и турската външни политики, които е коментирал в редица специализирани и популярни издания. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Коментари (0)