Войната в Близкия изток показа на Китай, че САЩ не могат да „счупят“ блокадата на Ормузкия проток, наложена от държава, за която се предполага, че е омаломощена икономически и военно. Докъде ще стигнат силите на Вашингтон, ако Китай реши да осъществи постоянна и пълна блокада на Тайван, вероятно са се запитали ехидно стратезите в Пекин. А в тотален противовес на идеята за „разглабянето“ на съюза между Русия и Китай (т.нар. „обърнат Кисинджър), конфликтът с Иран увеличи значението на Русия като сигурен източник на въглеводороди за Китай и обрече поствоенен Иран на още по-близко сътрудничество с Пекин и Москва. Затова войната в Близкия Изток на Израел и САЩ срещу Иран нанесе тактическо неудобство и стратегически комфорт на Пекин