Таралеж

Силата на мисълта и словото. Живеем във време, в което думите се хвърлят навсякъде, но рядко се замисляме каква сила имат всъщност те . Всяка мисъл и дума носят енергия.

Колкото повече чувство влагаме , било то гняв, възхищение или омраза – толкова по-силно зареждаме човека или темата, за която говорим. Вниманието е чисто и просто като ток – то просто захранва. Не избира дали нещо е „добро“ или „лошо“, просто му дава енергия да съществува.

 Ето и парадоксът – когато осъждаме някого, често , ние не го отслабваме, а напротив- даваме му още сила. Особено ако човекът е осъзнат и стабилен вътрешно. Тогава той има защитна бариера , който не позволява на негативната енергия да го срине. Той я превръща в мотивация и движеща сила. И така – колкото повече го критикуват, толкова повече енергия получава.

Пример: Властта и Омразата . Много мразени политици продължават да са силни точно заради това. Хората не спират да говорят за тях , дори с омраза – и така те остават видими. Политическите кампании често се базират на това – скандалите държат вниманието на хората, което автоматично поддържа властта. Колкото повече се говори за тях, толкова повече те се затвърждават. Омразата им осигурява ефирно време.

Същото важи и за нас. Когато някой ви се подиграва или подценява, можете да използвате това като гориво. Вместо да се подценявате, можете да превръщаш критиката в доказателство за силата си.

В интернет това е още по-видимо, хората, които хейтят, всъщност помагат на онези, които мразят. Алгоритмите засичат активността и така публикациите на „жертвата“ стават още по-видими. Но , Как да спрем да „захранваме“ Ако не искаме някой да има сила над нас– просто спрете да му давате внимание. Не го споменавай, не го обсъждай, не му мисли. Когато спрете енергийния поток, той просто изгасва, защото колкото повече говорят за вас , толкова по-голям става обхватът Ви. Истината е проста: „Когато спреш да храниш нещо с вниманието си, то губи силата си.“