Таралеж

Повечето хора живеят живота си и почти никога не се пита откъде идват политическите партии. Отстрани изглеждат големи, важни, сякаш са недостижими и винаги са били там. Но истината е, че зад тях стоят хора обикновени хора, като мен и теб.

Партиите се създават от хора, по същия начин, по който може да си основеш фирма. Можеш да се събереш с приятели, да измислите име, програма и да решите да се явите на избори. Ако успеете да вземете 1% от всички гласували, получавате държавна субсидия. Дори да не достигнете 4% и да влезете в парламента, тези пари са ваши, за да можете да си развивате партията.

Да кажем, че този 1% са около 20 хиляди гласа. Умножиш ги по 8 лева на глас и излизат 160 хиляди лева, с които можете да развивате партията си. Това е демократичният принцип – ако хората са ви гласували доверие, държавата дава шанс да се развивате. Идеята е малките партии да имат шанс да стигнат до голямата политика.

Проблемът е, че колкото по-малко хора отиват да гласуват, толкова по-лесно става да се достигне този процент. Kолкото по-малко хора гласуват, толкова по-лесно някакви дребни партии, направени буквално за нищо, да се сдобият с държавно финансиране. Много често тези партии съществуват само, за да вземат парите, а след това просто изчезват. Четири години по-късно тях ги няма на изборите, защото реално не са развивали никаква политическа дейност.

 Хората в Народното събрание не са богоизбрани. Те са избрани от малка част от тези, които наистина са гласували. Колкото повече хора остават у дома и не участват, толкова по-лесно една малка група определя кой влиза в парламента и кой пише законите, по които живеем.

 Същото важи и за Европа. Там се взимат решения на европейско ниво, които засягат всички нас. Колкото по-малко хора се интересуват, толкова по-лесно някой отива там и решава неща, които могат да са против нашите интереси. Това са реални хора, които с малко гласове достигат позиции, получават големи заплати и пряко влияят на живота ни.

Затова всеки глас има значение. Не говорим за това да промениш света за един ден, а за това да не оставяш малка група да решава вместо теб. Колкото повече хора участват, толкова по-малко власт остава у малцината, които определят правилата.