АП/БТА

Някои експерти смятат, че корпоративните интереси са надделели над здравето на хората

Хроничните заболявания тежат върху икономиките и влошават качеството на живот. Среща на световните лидери тази седмица, насочена към проблема, вероятно няма да предложи много решения, пише в свой материал Politico.

Лидерите ще се съберат в ООН в Ню Йорк в четвъртък, където се очаква да приемат политическа декларация с цел намаляване броя на пушачите с 150 милиона, контролиране на високото кръвно налягане и разширяване достъпа до психично-здравни услуги. Експерти обаче предупреждават, че натискът на индустрията е „обеззъбил“ проекта на документа.

Хроничните, или незаразни, заболявания са водещата причина за смърт в света, като през 2021 г. са причинили 75% от смъртните случаи извън пандемията. В 52-те държави от европейския регион на СЗО тези болести — включително рак, сърдечни заболявания, диабет и респираторни заболявания — струват около 514,5 млрд. долара годишно под формата на загубена продуктивност. Глобалните здравни власти настояват правителствата да увеличат разходите си за превенция и да вдигнат данъците върху тютюн, алкохол и подсладени напитки. Но в окончателния текст на ООН отпадна по-ранната цел 80% от държавите да въведат такива данъци на препоръчваните от СЗО нива до 2030 г. Сега се казва единствено, че страните ще „обмислят“ увеличаване на акцизите върху алкохола и тютюна, без да се споменава нищо за захарните напитки.

„Изключително вредно е, че механизмите, които биха помогнали да постигнем целите си, бяха премахнати или отслабени“, заяви пред Politico Джефри Лазаръс, водещ изследовател в областта на глобалното здраве и специалист по чернодробни болести от Градския университет в Ню Йорк.

Според документи, разглеждани през юни, САЩ са настояли за премахване на данъчните цели за 2030 г. от първоначалния проект, докато ЕС, Китай и групата Г77 (държави с ниски и средни доходи) не са подкрепили включването им. В третия проект от август целите вече изцяло отсъстват.

Победа за индустрията
Някои експерти смятат, че корпоративните интереси са надделели над здравето на хората.

„Политическият процес трябва да бъде защитен от конфликти на интереси. Тези индустрии не бива да са част от него,“ коментира Мери-Ан Етиебет, изпълнителен директор на неправителствената организация Vital Strategies, визирайки секторите на тютюна, алкохола и сладките напитки.

Нездравословните западни диети са бич за глобалното здраве. За първи път през септември доклад на УНИЦЕФ установи, че по света вече има повече деца със затлъстяване, отколкото деца с поднормено тегло. Агенцията предупреждава, че детската среда е „залята“ от ултрапреработени храни и подсладени напитки, докато достъпът до здравословни храни става все по-труден. „Често хранителната среда е по-определяща от личния избор,“ отбелязва Лазаръс. „Какви са опциите, какво е налично, можеш ли изобщо да си позволиш здравословна храна?“

Никола Ходак, ръководител на европейската лобистка организация за безалкохолни напитки UNESDA, заяви, че данъците са неефективна мярка срещу затлъстяването, като добави, че индустрията е намалила съдържанието на захар в продуктите си от 2000 г. насам. СЗО обаче препоръчва захарни данъци като ефективен инструмент за ограничаване на консумацията и насърчаване на здравословното хранене, подчертавайки, че доказателствата зад тях са „солидни“.

Цената на нездравословното
Нездравословните диети не само вредят на детското здраве в дългосрочен план, но и натоварват обществата с огромни разходи. УНИЦЕФ прогнозира, че до 2035 г. икономическите загуби от затлъстяване и наднормено тегло ще надхвърлят 4 трилиона долара.

Европа постигна сериозен напредък в намаляването на смъртността от незаразни болести през 90-те и 2000-те години, но тази тенденция се забавя. Едно възможно обяснение е, че след икономическата криза от 2008 г. много правителства свиха бюджетите за здравеопазване, а последиците от това се проявяват едва сега.

Според СЗО намаляването на разходите за здраве е „фалшива икономия“. Изследване на организацията от миналата седмица показва, че инвестиция от 3 долара на човек в превенция на хронични заболявания може да донесе ползи до 1 трилион долара — основно чрез по-здравословна и продуктивна работна сила. Това е „консервативна“ оценка, която не включва допълнителни данъчни приходи или спестявания за здравната система, подчерта здравният икономист на СЗО Робърт Тотанес.

Окончателният проект на декларацията не съдържа ясни финансови цели, освен намерението 80% от държавите да въведат „фискални мерки“ за превенция на хроничните болести до 2030 г.

Въпреки това експертите в областта на незаразните заболявания са обнадеждени, че въпросът изобщо е поставен на масата. „Разглеждаме декларацията като минимум, а не като максимум,“ каза Етиебет от Vital Strategies. Нови лекарства срещу затлъстяване и диабет също могат да променят значително ситуацията, макар че засега са скъпи. СЗО наскоро включи GLP-1 медикаменти като Ozempic в списъка си с основни лекарства — стъпка, която „Лекари без граници“ определиха като „ключов етап“ към по-широк достъп.

Засега обаче изглежда, че най-доброто, на което могат да се спрат световните лидери, са неясни и общи цели.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев