БТА

Румънските медии отчитат напредъка на страната ни в прехода към еврото и засилените проверки от страна на българските институции

Присъединяването на България към еврозоната бе следено внимателно от съседните държави, като Румъния обърна специално внимание на процеса по въвеждането на еврото у нас.

Българските граждани са обменили около 3,5 милиона лева в евро през първия работен ден на 2026 г. — 5 януари, което според румънски медии представлява около 30 процента от паричната маса в обращение и показва устойчив напредък в паричната трансформация на страната.

При официалния фиксиран обменен курс от 1 евро = 1,95583 лева, обменената сума от 3,5 милиона лева се равнява на приблизително 1,79 милиона евро.

В периода между 1 и 5 януари българските власти са извършили над 4000 проверки чрез Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). В резултат на тези проверки са наложени 275 административни санкции и са издадени 80 наказателни постановления, съобщава румънският сайт News.ro.

Още по темата

Задържаха в Шумен мъж с фалшиви банкноти от 50 евро

Местен търговец се усъмнил, че предоставената му валута е истинска и сигнализирал местните органи

Още

Заради обмяната на левове в евро касите на БНБ ще работят и съботите този месец

В централната сграда на БНБ на пл. „Княз Александър I” 1 ще се извършват единствено обмяна на банкноти и монети, които са извадени от обращение, с неизтекъл срок на обмяна от левове в евро само за физически лица

Още

Нарушения при обмяната на левове в евро: Омбудсманът сезира Асоциацията на банките

Сред посочените нередности са начисляване на такси, изискване за декларации за произход на средствата дори при суми под 1000 лева, ограничения за обмяна на суми, такси за броене на монети, липса на банкноти в евро и едностранна промяна на лимити за теглене от банкомати – от 400 лева на 100 евро

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.