Путинизмите на Доналд Тръмп
AP/БТА
Ако Доналд Тръмп иска да пази Арктика от влиянието на Русия и Китай, нека погледне към другия “вход” към тази част от Северния морски път, минаващ до собствената му Аляска. Ако го направи, ще види две неща: как съвместната военна активност на Русия и Китай в Берингово море се е увеличила драстично и как американската военна инфраструктура там не е модернизирана от години. Което поставя резонния въпрос: защо Доналд Тръмп не оправи собствения си двор, преди да гледа чуждия? В крайна сметка китайците и руснаците са много по-близо от ръката му – те са под носа му
Година след повторното идване на власт на Доналд Тръмп в неговата външна политика се разкрива един принцип, който не е разписан публично в докумените на неговата администрация (като Стратегията за национална сигурност на САЩ или току що излязлата Стратегия за национална отбрана на Пентагона).
Това е принципът на санкциониращата корекция, която може да намира израз във военната заплаха или икономическата глоба; военния шантаж или икономическия рекет. Обикновено това е принцип, който се използва срещу конкуренти и врагове като част от политиката на възпиране. В случая с Доналд Тръмп обаче той бива използван и срещу съюзниците на САЩ.
Тръмп и Канада
Канада е държава, която е изключително зависима от търговските си отношения със САЩ (до 80% процента от износа на Торонто отива към нейния съсед). Това прави Канада ранима, когато става обект на едностранчиви решения, вземани от Белия дом. Затова, когато Тръмп наложи две порции мита на Торонто, акумулиращи стойността си до 35% към настоящия момент, премиерът Марк Карни се опита да диверсифицира икономическите отношения на страната – не само със стандартни партньори и съюзници в лицето на ЕС, но и чрез Китай.
Реакцията на Тръмп бе показателна – той оттегли поканата към Торонто за присъединяване към Съвета на мира (неосъзнаващ, че всъщност прави услуга на Марк Карни), заплаши страната с още 100% мита и каза, че Китай ще „изяде“ Канада, която американската администрация си беше пожелала като 51-ви американски щат още преди това.
Ако завсиси от Тръмп, Канада ще бъде за САЩ това, което е Беларус за Русия в състава на Съюзната държава – териториален буфер за разполагане на ядрени ракети, който няма да може да води суверенна външна и икономическа политика.
Тръмп и Гренландия
Доналд Тръмп твърди, че ако САЩ не притежава Гренландия, то най-големият остров ще се озове в ръцете на Русия и Китай. Когато Кремъл нахлу в Украйна, чухме същото: че ако Москва не предприела своята „специална военна операция“, то НАТО е щял да завземе Украйна.
И руското, и американското обяснение за авантюризмите им са плитки оправдания. Ако Доналд Тръмп иска да пази Арктика от влиянието на Русия и Китай, нека погледне към другия “вход” към тази част от Северния морски път, минаващ до собствената му Аляска. Ако го направи, ще види две неща: как съвместната военна активност на Русия и Китай в Берингово море се е увеличила драстично и как американската военна инфраструктура там не е модернизирана от години.
Което поставя резонния въпрос: защо Доналд Тръмп не оправи собствения си двор, преди да гледа чуждия? В крайна сметка китайците и руснаците са много по-близо от ръката му – те са под носа му.
А когато редица европейски държави се обявиха еднозначно срещу опитите на Тръмп да придобие Гренландия, Тръмп отново активира принципа на санкциониращата корекция, заплашвайки въпросните страни с допълнителна тарифа от 10% (така както тези дни американският президент каза, че ще вдигне митата на Южна Корея с още 10 пункта на 25%).
Тръмп и ЕС (чрез Индия)
Сключеното споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия също послужи като повод на дразнение от страна на ръководителя на Белия дом. Но ако Тръмп трябва да нервничи спрямо някого, трябва да се погледне в огледалото: все пак Ню Делхи нямаше да форсира (и без това трудното) разбирателство с Брюксел, ако Вашингтон не бе наложил мита от 50% на Индия и явно че ЕС се справи по-добре от САЩ в търговските преговори с Нареднра Моди, чиито такива с администрацията на САЩ още буксуват.
Всъщност критиката на американската администрация спрямо търговските отношения на ЕС е екстремно лицемерна: Доналд Тръмп сключи търговско споразумение с Китай още през 2020-та г., разширено през миналата година, докато това на Брюксел с Пекин за инвестициите още не е ратифицирано от Европейския парламент. И докато Тръмп настоява ЕС да не вкарва руски природен газ и петрол, отново той обещава американски инвестиции в тези сектори на Москва.
Тръмп и Съветът за мир
Общото между кандидатките за мис “Вселена” и мъжагите, които подписаха хартата на Съвета за мира на Доналд Тръмп в рамките на икономическия форум в Давос е, че те всички искат мир. Разликата между тях е, че гълъбиците имат по-голяма защита на суверенитета и правата си в конкурсите за красота, отколкото държавните ръководители притежават в конкурса за мир на Тръмп.
Съветът за мир е плоска и конюнктурна платформа, обгрижваща суетата на Доналд Тръмп, която няма правоприлагаща и санкционираща функция, стъпваща на международното право. Тръмп просто хвърли мрежата и които риби са се хванали – хванали. От реката – в тигана.
Но Владимир Путин също иска мир. Най-вече иска мир в Украйна. Просто нещо все му пречи да вдигне телефона и да го разпореди.
Всъщност тази спекула с мира – дали чрез създаването на кухи международни формати, целящи преследването на частни интереси, или чрез употребата му като пропаганден лозунг, зад който се крие войната – омаскарява и обезценява значението на същия този мир в международните отношения.
Тръмп и демокрацията
Следващият път, когато вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс реши да размаха дидактически пръст на Европа, обяснявайки й, че има проблем с демокрацията, се попитайте кога точно тази американска администрация уважи тази форма на управление. Когато намери общ език с авторитарна Русия за сметка на демократичен ЕС? Когато изтъргува възможността за демокрация в Каракас срещу венецуелски петрол? Или когато продължава да иска „пълен достъп“ и собственост спрямо Гренландия, въпреки че гренландците не искат нищо подобно?
При подобни стандарти Владимир Путин също е демократ – нали иска да върне свободата на украинския народ от „фашистката диктатура“ на Зеленски и пази все по-плътно демокрацията на Александър Лукашенко в Брюксел.
Вместо заключение: путинизми от изток и запад
Година след повторното стъпване на власт на Доналд Тръмп пред Европа има ясно изразен проблем: Русия продължава да я приема за политически и военен враг, а САЩ – за икономически конкурент.
ЕС не може да разчита на подкрепата на Вашингтон срещу Москва, защото това би означавало Европа да се пази от Путин чрез Тръмп. Само че Тръмп и Путин са идентични: те искат да направят от чуждото свое. И двамата искат да грабят от Европа и да ограничават Европа. Единият използва военен и хибриден инструментариум, другият – засега преобладаващо санкциониращата корекция.
На изток или на запад – путинизми дебнат Европа.
Редактор
Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са свързани с международните отношения и конкретно към американската и турската външни политики, които е коментирал в редица специализирани и популярни издания. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Коментари (0)