АП/БТА

Брюксел твърди, че българският закон неправомерно изключва публично финансирани лечебни заведения от европейските изисквания за прозрачност и конкуренция

Европейската комисия съобщи, че е решила да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС заради неправилното въвеждане на европейските правила за обществените поръчки. Според Комисията българското законодателство неправомерно изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на европейските изисквания, дори когато те получават над 50 процента финансиране от публични източници.

Според ЕК това изключване, въведено чрез Закона за обществените поръчки, противоречи на определението в правото на ЕС за „публичноправни организации“ и изкуствено стеснява приложното поле на европейското законодателство. Производството за установяване на нарушение започна още през януари 2019 г., като Брюксел многократно настояваше България да приведе закона си в съответствие с общностните правила.

Въпреки че бяха подготвени изменения, те все още не са приети окончателно от Народното събрание. Освен това, по оценка на Комисията, дори предложените промени няма да обхванат всички лечебни заведения, финансирани от държавата или други публични източници, което означава, че нарушението би продължило. Поради липсата на ясен график за приемането на измененията ЕК реши да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

Европейските правила за обществените поръчки имат за цел да гарантират прозрачни, справедливи и конкурентни процедури в рамките на единния пазар. Те важат за възлагащи органи, включително и за т.нар. публичноправни организации – структури, които не са официално държавни, но са финансирани основно от публични средства или са подложени на държавен контрол.

Според тези правила частноправните субекти трябва да спазват разпоредбите за обществени поръчки, ако отговарят на критериите за публичноправен орган:

1. да са създадени с цел задоволяване на нужди от общ интерес

2. да притежават правосубектност

3. да се финансират основно от публични органи или да са под техен надзор

В България голям брой лечебни заведения покриват именно тези критерии, тъй като предоставят услуги от обществен интерес и се финансират преимуществено от НЗОК или други държавни източници.

Опасенията на ЕК бяха формулирани още в официално уведомително писмо през 2019 г., последвано от мотивирано становище през юли 2023 г. и допълнително мотивирано становище през април 2024 г., тъй като България не приведе ЗОП в пълно съответствие с изискванията.

Делото пред Съда на ЕС ще се отнася до разпоредбите на Закона за обществените поръчки, които изключват определени болници от задължението да провеждат обществени поръчки, независимо че получават значително публично финансиране.

Още по темата

ЕК в София: В Община Пловдив търсихме документи за измама с обществени поръчки

Има подозрения за фалшиви документи

Още

Столична община: AI ще подпомага проверките на обществените поръчки

"Разполагайки с такъв инструмент, ние не само улесняваме работата на екипите, но и даваме гаранция за по-качествени и конкурентни поръчки", категоричен е Васил Терзиев

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.