Европа е привлякла рекорден дял от глобалния частен капитал през настоящата година, като международни инвеститори насочват все по-големи средства към континента с цел да се възползват от увеличаващите се държавни разходи за инфраструктура. Това съобщава „Файненшъл Таймс“, позовавайки се на данни от компанията за финансов анализ „ПичБук“ (PitchBook).
Според статистиката европейските фондове са успели да наберат 311 млрд. долара само през първите девет месеца на годината, което представлява малко над една трета от всички средства, вложени в частни фондове в световен мащаб – най-високият дял, регистриран от началото на воденето на подобни данни преди почти 20 години.
Експерти посочват, че основен двигател е повишеният интерес от страна на пенсионни фондове, фондации и други институционални инвеститори към инфраструктурни проекти и природни ресурси. По данни на „ПичБук“ ангажиментите към такива фондове в Европа възлизат на 57 млрд. долара, като инфраструктурното финансиране на континента е по пътя към надхвърляне на 75 млрд. долара до края на годината – повече от двойно спрямо общата сума през 2024 г.
Тази тенденция е възприемана като още един знак, че глобалните инвеститори преосмислят разпределението на капитала, насочвайки го към Европа в ключов момент, когато германското правителство обяви амбициозен инфраструктурен фонд, а митническата политика на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп предизвиква трусове на международните пазари.
В същото време големи международни инвестиционни компании, сред които „Кей Кей Ар“ (KKR) и „Блекстоун“ (Blackstone), отчитат значителен подем в интереса към европейските активи. KKR е вече инвестирала над 20 млрд. долара в Европа – най-високият обем в историята ѝ, докато Blackstone планира да вложи 500 млрд. долара през следващите десет години, включително чрез външен дълг.
Германия обяви в началото на годината инфраструктурен фонд на стойност 500 млрд. евро, а препоръките на Марио Драги, изложени в доклад по поръчка на Европейската комисия, допълнително разпалиха интереса на инвеститорите към региона.
Традиционно Европа привлича около една четвърт от глобалното частнокапиталово финансиране, но през първите девет месеца на тази година делът ѝ се е покачил до 34 процента – шест процентни пункта над предишния рекорд от 28 процента, поставен през 2010 г.
Ръст се наблюдава и при фондовете за инфраструктура и природни ресурси в Северна Америка, като там се очаква да бъдат набрани над 80 млрд. долара до края на декември, но увеличението е значително по-умерено в сравнение с Европа.
През октомври френската инвестиционна компания „Ардиан“ (Ardian) успя да привлече 20 млрд. долара за своя водещ инфраструктурен фонд, насочен основно към европейски активи, като е отчетено и удвояване на броя американски инвеститори спрямо предходния фонд.
Европейските фондове за недвижими имоти също са на път да удвоят привлечения капитал – до около 25 млрд. долара. За сравнение, аналогичните фондове в Северна Америка вероятно ще отчетат спад от около една пета, до малко над 50 млрд. долара.
Експерти отбелязват, че зрелостта на европейските пазари за частни кредити и вторични частни капиталови активи, включително търговията с дялове в съществуващи фондове, също допринася за увеличаването на дела на региона в алтернативните активи. Част от капитала, който в други условия би се насочил към Северна Америка, сега се пренасочва към европейски инвестиционни инструменти, пише „Файненшъл Таймс“.
Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс призова ЕС да действа самостоятелно и да предложи собствена визия за мир в Украйна, вместо да се съобразява единствено с инициативите от Вашингтон.
САЩ искат Европа да поеме контрола върху по-голямата част от конвенционалните отбранителни способности на НАТО, от разузнаване до ракети, до 2027 г., предаде Ройтерс.
Мелони очерта визията си за европейската отбрана и ролята на Италия в международните конфликти
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)