Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) коригира надолу прогнозата си за глобалното потребление на суров петрол през второто тримесечие на 2026 г. с 500 000 барела дневно.

Според месечния доклад на картела, цитиран по Ройтерс, основната причина за тази ревизия е конфликтът в Близкия изток, който потиска краткосрочното търсене както в държавите от ОИСР, така и извън тях. Очаква се потреблението за периода да достигне 105,07 млн. барела дневно.

Въпреки моментния спад, ОПЕК запазва очакванията си за годишен ръст на търсенето през 2026 и 2027 г., съответно с 1,4 млн. и 1,3 млн. барела дневно, разчитайки на устойчива средносрочна икономическа динамика. Докладът регистрира и сериозен скок в цените през март вследствие на засиленото геополитическо напрежение. 

Петролната кошница на ОПЕК поскъпна значително до средно 116,36 долара за барел, докато фючърсите на сорт Брент и американския лек суров петрол (WTI) достигнаха съответно 99,60 долара и 91 долара за барел. Тази ситуация доведе до висока волатилност и активизиране на инвеститорите в търсене на инструменти за хеджиране, като хедж фондовете са увеличили своите нетни дълги позиции на пазара.

Тази пазарна нестабилност се задълбочава от обявената от САЩ морска блокада на иранските пристанища и затварянето на Ормузкия проток, през който преминава близо една пета от глобалния петролен поток.

Тъй като Иран е ключов производител в рамките на ОПЕК, физическото ограничаване на доставките му принуждава големи вносители като Китай да пренастройват веригите си за доставки.

Комбинацията от намалено предлагане и риск от разширяване на военните действия в Залива създава условия за „премия за риск“, която може да задържи цените на петрола трайно над прага от 100 долара, независимо от прогнозираното забавяне в потреблението.