АП/БТА

Мярката цели да подсили бюджета за войната, но засилва натиска върху бизнеса и домакинствата

С настъпването на 2026 година в Русия влезе в сила повишение на данъка върху добавената стойност, като ставката беше увеличена от 20 на сто на 22 на сто. Целта на мярката е да подпомогне финансирането на войната в Украйна, но тя същевременно увеличава финансовия натиск върху домакинствата и потребителите, съобщава германската агенция ДПА.

Очакванията са, че промяната ще донесе допълнителни приходи в размер на 1,187 трилиона рубли, или приблизително 15 милиарда долара, в държавния бюджет още през тази година.

Решението за повишението, прието още през миналата година, предизвика недоволство сред представители на бизнеса и сред потребителите, които вече са изправени пред висока инфлация и поскъпване на стоките и услугите, обусловени от западните санкции и увеличените разходи за отбрана. От началото на войната бяха увеличени и данъците върху доходите.

През декември руският президент Владимир Путин заяви, че повишаването на ДДС е необходимо, за да се постигне баланс в националния бюджет. Той увери, че правителството има намерение в бъдеще отново да облекчи данъчната тежест върху гражданите.

Путин призова още компаниите да спазват коректно своите данъчни задължения, като подчерта, че увеличението не бива да води до разрастване на сивата икономика, а трябва да способства за нарастване на приходите в държавната хазна.

По последни данни разходите за отбрана и сигурност вече представляват около 40 процента от всички държавни разходи, заложени в бюджета за 2025 година.

Още по темата

Русия публикува видеокадри на свален дрон с твърдението, че бил изстрелян по резиденцията на Путин

Обвиняват Украйна

Още

Русия към САЩ заради Иран: По-кротко

Тръмп чете, че Техеран трупа оръжия, Москва изтъква нуждата от диалог

Още

Кремъл: Путин предупреди Тръмп, че Русия ще преразгледа позицията си след атаката срещу резиденцията му

Москва твърди, че украински дронове са ударили Валдай, Киев отрича и обвинява Русия в саботаж на мирните преговори

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.