Александър Каракoлев: В България няма ставки, нито синдикална защита на актьорите
Той спечели стипендия за The Lee Strasberg Theatre & Film Institute и събира средства за престоя си там
Снимка: Личен архив
"Все повече си давам сметка, че имаме всичко в себе си", каза носителката на ИКАР пред ТАРАЛЕЖ
Тя е многолика. Вглъбена, забързана жена, отдадена майка, изискващ преподавател и артист, който не спира да изследва - свободата, себе си, отношенията на сцената, възможностите на драматургията, присъствието. Присъствието в живота на другия, присъствието в изкуството, в пространството, във времето, в събитията... в себе си. Тя е Елена Димитрова - актрисата, спечелила ИКАР за главна роля в разгара на COVID пандемията през 2020 година за авторския спектакъл - "Как е" по Самюел Бекет. Елена, заедно със сценографката Ралица Тонева, са съоснователи на сдружение "Форс Минор" - организация за съвременно изкуства и култура. Освен това е и асистент по актьорско майсторство на доц. Антон Угринов в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
Пред Весела Веселинова актрисата Елена Димитрова сподели някои свои виждания за ролите, за своите режисьорски опити, за смелостта да се пробва като драматург, защото иска да експериментира съвсем нови театрални форми.
"Видях, че ако искам да се случват интересни за мен неща, аз трябва да ги създам. Няма кой да ги създаде вместо мен", каза Елена Димитрова.
Госпожо Димитрова, как присъстваме в собствения си живот и в живота на другите?
Тези дни често си задавам този въпрос. Първо си мисля къде сме ние, къде искаме да бъдем - в мислите си, в посоките си и къде сме с другите. За мен е голяма тема да не сме сами със себе си, в своята орбита. Участваме ли и в орбитите на другите, или само стоим без да участваме в техния живот, без комуникация, а някак - като част от някаква система. Наблюдавам все повече някакво "въоръжаване" - вид егоизъм, който е и здравословен, но на моменти е и концентрация върху себе си. Правим нужното и доброто за нас, но това не комуникира с останалите. Все по-често наблюдавам поставяне на граници, които понякога се превръщат в стени. Това може да е нужно за някого. Тази уязвимост към околния свят може да се сметне и за глупост. Когато се опитваш да наблюдаваш много неща, се разфокусираш. Има две крайности, които ме занимават - едната е концентрацията в себе си, в своите цели и посоки, другата - тоталното разпростиране във всичко. Нужен е баланс, колкото и да е труден за постигане.
Важно за присъствието в живота и на сцената е да виждаме кое е важно в живота, с кое е важно да занимаваме хората. Дори собственото ни присъствие - да не е добре само и единствено за нас.
Актьорът трябва да е в себе си, представяйки различни образи. Можете ли да изиграете роля, чиито качества и недостатъци не притежавате?
С времето все повече си давам сметка, че имаме всичко в себе си или може да го видим около нас. То е до приемането, че имаме много несъвършени неща в себе си. Не смятам, че нещо е далечно. Имаме примери за холивудски актьори, които казват, че дадена роля е била прекалено тежка или изключват кадри, което не могат да понесат. Трудно е да играеш някакъв изверг, трудно е за душата ти. Тогава трябва да видиш какъв е смисълът да ги приемеш за малко в душата си и да ги преработиш. Има и чудовища, има и добри хора.
Играейки отрицателна роля актьорът осъзнава отговорността на посланията. За възпитание или само за забавление е театърът?
За някои може да е само забавление, може да им носи удовлетворение. За мен никога не е било само в тази посока. За възпитание дори не смея да си мисля. Ако поставим на хоризонта съществуването на други - важни измерения, ще видим примерите. Самите ние се учим от големите имена в изкуството. Отговорността е да срещаш хората с някакви по-високи примери. Има трудни роли, за съжаление, в живота има хора с много трудни съдби. Тази чудовищност, която е описана в литературата, в драматургията, винаги е резултат от някакви изпитания, травми, тежко дество, обстоятелства, които са резултат от някаква действителност. Нещата не са еднострачиви - само чудовища и само добри хора.
Имате ли основно послание, което искате да предадете на публиката и го казвате по най-различен начин - с всички кодове на общуването?
При мен присъства осъзнаването, че сме уязвими. Осъзнала съм, че всеки човек има своите провали, че е раним. Идва момент, когато маските и заблудите за нас самите, падат. Ние сме уязвими, имаме своите провали. Интересуват ме самозаблудите. Сякаш поставяме завеси, а когато надникнем зад тях, виждаме, че нещата не са такива, каквито се представят.
Как човек се учи да маха доспехите, които сам той си навлича?
Нужна е достатъчно смелост, за да понесем това, което се крие отвътре. Да кажем: "аз съм до тук". Може би по-нататък никога да нямаш нужда от това. Костюмите, доспехите, могат да стават все по-красиви и това да е абсолютно достатъчно за човека.
Как избрахте актьорската професия? Или тя Вас избра?
Отначало не съм си представяла, че ще съм част от професията. Харесвах театъра покрай една самодейна школа. Започнах да чета пиеси. Не съм си представяла, че мога да стигна до професионална реализация. За мен това беше нещо много специално, което не всеки може да осъществи. Имах дълъг път докато стане реалност.
Отказвала ли сте роли?
Да, отказвала съм неща, които виждам не мога да съм полезна за себе си или за другия. Отказвала съм нещо, което може да бъде всеки - няма нужда да се появявам там.
Изявявате се и като режисьор и като драматург.
Имам някакви опити. Те са свързани с участие и на други хора, има колаборация. Не мога да нарека нещо режисьорско - от край до край. От доста време имам авторежисиране, дори в неща, които работя с режисьор, имам посока, към която се стремя за себе си като автор. Тя е съобразявана с режисьорската посока и решения. Авторски театър, който ме вълнува, е т.нар. дивайзинг методи - драматургия, която става в процеса. Emergency Theater са в тази посока на авторска драматургия. С Panic Button Theatre сме имали такива представления ("Електра тук и сега" по текста на Маргьорит Юрсенар „Електра или свалянето на маските“). Получих награда ИКАР за постановка, която е на този принцип, нещо, което ти създаваш.
Кое Ви предизвиква да излезете от пътя на актьора?
Видях, че ако искам да се случват интересни за мен неща, аз трябва да ги създам. Няма кой да ги създаде вместо мен. Искам да се занимавам и с други неща, но не, за да избягам. Целта ми е да създавам повече представления по тема, която ме интересува, отколкото аз да се изявя като актьор.
Кои са имената, от които се учите? От кои преподаватели и творци сте взела най-много?
Имам много примери. Благодарна съм за професионалните напътствия на моите преподаватели в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" - Елена Баева, която ме прие, Атанас Атанасов, при когото завърших. Благодарна съм на Антон Угринов, който ни беше асистент и сега аз имам възможност да бъда негов асистент в академията. Благодарна съм на театрална работилница "Сфумато" - Маргарита Младенова и Иван Добчев - от там съм взела много, може да се каже, че това е моята сериозна школа. Благодарна съм на колегите, с които съм се срещала - Снежина Петрова, Мария Каварджикова, Светлана Янчева. Много са примерите, може би ще обидя някого, ако не го спомена. Благодарна съм, че хора, с които работя, са сред примерите, от които съм се учила - като Юлиана Сайска, Галина Борисова.
Хората, които създават стойностно изкуство, умеят да уловят полъха на своето време. Къде сме сега, след 36 години преход? Кои са важните неща в сферата на душевността?
Важно ми е до колко сега високото изкуство и култура имат значение.
Кое е високото изкуство и култура?
Големите автори и продължението им в съвременността. Това, което може да бъде отделено като посока, а не просто експлоатация на възможност за упражняване на занаят, шанс да се явиш на някаква сцена, нещо средно или чист бизнес - има и такива неща, да се възползваш от доверието на хората, да се правиш на нещо, което не си.
Относно чалгаризацията, която вече виждаме и в обществото, това дали ще отмине, или вече се е вплела в тъканта на нашия бит, култура?
Това е нещо, което тепърва се опитвам да осъзная. Виждам млади хора, в чиито семейства не се е слушала чалга, започват да слушат чалга, заради средата. В моето поколение се разделяхме на хора, които слушат чалга и хора, които я презират. Мисля че сега поколенчески не е валидно. Може би чалгата до такава степен е навлязла, че не може да бъде отделена от поп културата. Вероятно сега чалгата не се смята за нещо грозно, долнокачествено. Виждам, че тя е част от съвременността - както си слушаш рок, така ще си пуснеш и чалга, и автентичен фолклор, евентуално и джаз и опера. Питам се до каква степен можем да предаваме нататък изкуството или някой му е дръпнал крачето и една друга ниша е заела пространството.
Калин Сърменов: Всяка година намаляват субсидията, за да ни кажат да не работим
Стойността на един билет е около 150-200 лева, ние ги продаваме по 50 лева, за да осигурим достъпа до култура на населението, каза директорът на Сатиричния театър пред ТАРАЛЕЖ
Пианистката Инес Симеонова: Може да отделиш цял живот на едно музикално произведение
Пред ТАРАЛЕЖ тя разказа, че като дете ѝ е било тъжно да свири часове наред, докато другите деца играят
Людмил Стефанов: Необходим е протокол за справяне с агресията в училище и в детската градина
Българите нямаме навика да си говорим и да се организираме, смята той
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)