Митрополит Йосиф Киквадзе: България има голяма заслуга за съществуването на Европа
Грузинският митрополит на Шамокмеди съпровожда иконата на Св. Гавриил Ургебадзе в София
Снимка: Личен архив
Има ли желание, може да се постигне всичко, заяви архимандрит Атанасий пред ТАРАЛЕЖ
От 14 ноември започна Рождественският пост. Според предписанието, християните, чието здраве и натовареност позволяват, могат да приемат постна храна - без месо, яйца, млечни продукти и риба. От 21 ноември, когато е Денят на християнското семейство, до 20 декември, се разрешава приемането на риба и рибни продукти, с изключение на дните сряда и петък. Целта на поста е покаянието, повишаването на молитвения живот, "влизането във вътрешната стаичка на сърцето". Затова християните, които желаят, могат да направят своя пост изключително полезен като открият свещеник, на когото имат доверие, изповядат се и приемат Свето Причастие. Децата до 7-годишна възраст, които са кръстени, приемат причастие без никакви условности. Болните, бременните и децата не се ограничават с храната. За духовния аспект на поста пред ТАРАЛЕЖ разказа архимандрит Атанасий Султанов.
Архимандрит Атанасий, има ли място за пост в нашето забързано ежедневие?
Има ли желание, може да се постигне всичко. Забързаното ежедневие е едно оправдание на всички нас, за да не изпълняваме някои неща, включително и нашите задължения като християни. От нас зависи как вървим по този Път. Наскоро кръстих жена на 56 години. Хората преди нас също са имали оправдание да не постят, да не изпълняват задълженията си като християни. Оправданията винаги са ни на устата, въпросът е да разберем и да пожелаем да следваме Христос. Постът не е нещо задължително, той е по желание, той ни помага да последваме Христос. Постът ни помага да се преборим с греха, за да бъдем достойни за Христос, да влезем в Рая..
Как се побеждава греха?
С много молитва и пост. Едно от най-важните неща, е да не осъждаме. Не бива да забравяме, че особено вестоносците сме най-податливи на изкушения от дявола. Отиваме в храма на Светата Литургия не заради свещеника, а заради Христос. Може би допущането от Бога да видим някои неща в свещениците и в църковните служители е за изпитание на нашата вяра. Във всеки един колектив има различни проблеми. Църквата като организация, също има своите проблеми. И в земната Църква също има "черни овце".
Неизповяданите грехове, смекчените обяснения за нашите грешки, които звучат като оправдания - грехове ли са?
Изповедта е тайнство. Св. Йоан Златоуст не случайно задава въпроса - защо да се изповядам пред свещеника и си отговаря - "защото само грешник може да разбере грешник. Свещеникът също е човек, също е грешник, но той има властта да връзва и да развързва. Когато отиваме да се изповядаме, значи ние искаме да презрем греха, ние не се срамуваме от това, което сме извършили. След като направим нещо, идва срама - първо пред себе си, също и да го кажеш пред друг, още повече - в присъствието на самия Бог. Когато човек се изповядва, свещеникът е само свидетел, там присъства самият Бог. Това тайнство е плод на нашата вяра. Човек, който не вярва, не се е докоснал до православието истински, той не може да разбере тези неща. Всеки сам може да усети подобно таинство.
Как започна Вашият път към православието?
От малко дете съм закърмен с вярата. Родом съм от Ямбол, в нашия блок имаше двама свещеника. От рано казах, че ще последвам техния път. Сам избрах да уча в Семинарията. В Пловдивската духовна семинария тогава ректор беше сегашният игумен на Рилския манастир - Адрианополски епископ Евлогий. След петгодишния курс на Семинарията бях изпратен като стипендиант на Еладската православна църква - продължих образованието си в престижния Атински богословски факултет, който завърших през 2008 година.
Българите в чужбина по-различни ли са от сънародниците си в родината по отношение на църковния си живот?
Основах и 9 години бях предстоятел на Българската църковна община в Атина. С много трудности, много молитва и Божия помощ успяхме да се сдобием със собствен храм - благодарение на сегашния митрополит на Димотика - митрополит Дамаскин, моят духовен старец и изключителен приятел на България.
Негова беше идеята, помогна ни и ние направихме, каквото можахме. Шест години бях предстоятел на най-старата българска църква в Унгария. Бях протосингел на Западно и Средноевропейския митрополит Антоний и предстоятел на най-големия български храм извън пределите на родината – “Св. св. Кирил и Методий” в Будапеща, Унгария.
Имам поглед върху всички други църковни общини. С голяма болка отбелязвам, че ние сме сред най-нечеркуващите се и разединени общности. Свещениците в чужбина разчитаме на отделни хора. В гръцката, в сръбската, в руската енория - там се разчита на цялата общност. Особено в сръбската църковна диаспора, там вещеникът е само свещенослужител, той се занимава само с духовното. Българските свещеници в Западна Европа, независимо, че са с едно-две висши образования, те работят на различни места, за да се издържат и събота и неделя да могат да служат.
Какво може да се направи в този случай?
Това е свободната човешка воля, зависи от дълбочината на нашата вяра. Като протосингел на митрополит Антоний съм свидетел колко добри и начетени духовници имаме. Когато си кръстен и вярваш, освен права, имаш и задължения.
Какви са задълженията? Народът ни съзнателно е бил отдалечаван от Църквата, имало е целенасочено осмиване на духовенството ни.
Това е редовното оправдание. Минаха 36 години от началото на прехода. Който имаше желание, се научи. Сега сме в епоха, в която има изключително много духовна литература. Сега може да натиснем два клавиша и имаме възможност да четем богата литература, да гледаме филми. Отново идваме до желанието и свободната воля.
Другите държави - Гърция, Русия, Сърбия, доста говорят за своите светци. Ние не издаваме жития, които да са близки до фактологията. Чие дело е представянето на българските светци?
Когато бях в Унгария събрах, каквото успях, за канонизацията на Неврокопски митрополит Борис. Има и много други - свещеници, миряни, - убити по време на комунистическата власт. Задължение на Светия Синод на БПЦ е да открива и опазва богатото наследство на българската духовност. До колкото знам - събират се документи, разглеждат се. Актът на канонизацията в църквата е едно, светостта пред Бога - друго, а народната памет е третата основна единица. "Да бъдете свети, както и аз съм свят", казва Бог.
БНТ сега започва излъчването на филм за Св. Паисий. Защо толкова малко знаем за българските светци?
След като този филм беше показан в Гърция, свещеници казват, че са се увеличили изповедите от млади хора, които са видели добрия пример на Св. Паисий. Преди често са ми задавали въпроса: "при православните има ли изповед или е само при католиците". В лентата има много неразказани истории. Това е един изключително православен филм. Слушах интервю с актьора, който играе ролята на Св. Паисий и в един момент, осъзнавайки кого играе, не е можел да продължи. Той е молил за помощ Св. Паисий.
Всички актьори в тази продукция са изключително вярващи православни християни - дори и отрицателните герои.
Имаше още един филм - "Остров"...
"Остров", "Поп", "Притчи" - филми, които подпомагат духовното развитие. Режисьорът и сценаристите на "Св. Паисий" подготвят още два сериала - за Св. Йосиф Исихаст и за старица Галактия, която скоро ще бъде канонизирана. Чувам, че се подготвя филм и за Св. Порфирий.
Има много добри филми за Св. Лука Кримски, за Св. Нектарий - който лично на мен ми помогна в труден за мен момент. Той ми показа как да приемам всичко в живота си, подобно на Св. Йоан Златоуст. Когато на края на живота му го попитали има ли нещо да каже, той отговорил: "Слава Богу за всичко". Светецът е бил на заточение и умира там. "Слава Богу за всичко" - това трябва да бъде основният девиз на всеки. Призовавам всички, които могат, да гледат филма за Св. Паисий.
Помня сцената, когато светецът отива при своя духовен старец, който го поучава: "Едно "Господи, помилуй", струва примерно 100 драхми. А едно "Слава Богу за всичко" струва 1000 драхми".
Да славословим Бога е нещо велико, независимо в какво състояние се намираме.
Предложение: Учителите по Религия да бъдат богослови
Това каза пред ТАРАЛЕЖ художничката Николинка Климукова, която е и преподавател по богословие
БПЦ създаде свое мобилно приложение
То бе пуснато в Деня на народните будители, когато по стар стил честваме Св. Йоан Рилски
Разкази на селския свещеник - как се възстановява храм, ограбван многократно през годините
Отец Гавриил е млад свещеник, който обединява общността в Иганово, за да възстановят Божия дом
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)