Тя събира гласовете на миналото – писма, снимки, разкази, спомени. Всяка публикация в „Илюстрация Бело море“ е малък опит да се съхрани онова, което десетилетия забрава са изтрили. Създателката на страницата, Ели Занешева, разказва пред „ТАРАЛЕЖ“ за любовта си към Егейска Македония, за болката, която още звучи в родовите истории, и за нуждата да пазим живи корените си.
– Как се роди името „Илюстрация БѢло море“?
Имах идея името индиректно да кореспондира с „Илюстрация Илинден“. Но край Бялото море е Солун – град, свързан с нашите просветители, със Солунските български гимназии и техните учители, ученици, будители, революционери, интелигенция и военен елит. Оттам тръгва и Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. През този регион са минавали корабите, превозващи заточеници след въстанията, а по-късно и хиляди бежанци, прокудени от родния си край. Това море е свидетел на съдбоносни събития, белязало е всеки кът от Егейска Македония. Затова не мисля, че може да има по-подходящо и всеобхватно име от „Илюстрация Бело море“.
– Какво Ви мотивира да събирате и споделяте спомени и истории, свързани с Беломорието?
Преди всичко – паметта за онези, които вече ги няма и са напълно забравени. Но не само това. Може би най-силната мотивация идва от самите читатели на страницата – техният жив интерес, въпросите, коментарите, изповедите. Те ни се доверяват, предоставяйки скъпи спомени и портрети на свои близки. В родовите истории, които пазят и споделят като нещо съкровено, винаги се долавя болка и тъга – неизлечима и до днес родова травма, предавана през поколенията.
– Как бихте описали основната мисия на страницата – документална, образователна или емоционална?
Тя е преди всичко документална, надявам се и образователна. Целта ѝ е да представя различни страни от живота, културата, бита и обичаите на българите от Беломорието – както в миналото, така и днес. Но няма как да не бъде и емоционална, защото повечето читатели са родово свързани с тази земя. Неописуемо е чувството, когато чрез някоя публикация хората откриват свои родственици или решават да посетят родния край на предците си. Това е прекрасно.
– Защо според Вас е важно да се пази паметта за Беломорието именно днес?
Важно е да се пази всяка памет. Днес в България, когато се каже „Македония“, обикновено се мисли за Република Северна Македония. Хубаво е да не се забравя, че 51% от територията на географската област Македония е в Гърция и че там все още живеят наши сънародници и роднини. Тяхното минало е част от общата ни история – тук забравена, но там съхранена. Техният живот заслужава уважение и трябва да бъде разказан, дори само като пример за това как се устоява в невъзможни условия.
– Смятате ли, че темата за Беломорието е подценявана в българската историография и обществена памет?
Проблемът не е само в подценяването. За съжаление в българската историография вече има немалко авторитетни примери, които възприемат гръцките тези за развитието на областта. Често се твърди, че след 20-те години на ХХ век там не са останали българи – нещо, което не отговаря на истината. Липсата на обществена памет е резултат от политиката след 1944 г., включително и на научните среди. Българската археология, етнография и история на изкуството също страдат от непознаване на региона, а немалко изследователи просто цитират гръцките си колеги, които напълно отричат българското присъствие. Това е крайно неуместно.
– Какво ново научихте лично Вие за региона, докато работите по страницата?
Постоянно научавам нещо ново – за бита, традициите, историческите факти, културното наследство. Изумителна е устойчивостта на езика и на хората, които го пазят непокътнат, въпреки всичко преживяно от тях и техните предци.
– Какво би помогнало повече хора – особено младите – да се заинтересуват от тази част на нашата история?
На първо място трябва да се засили научният интерес – да се създадат повече качествени изследвания. Егейска Македония е невероятно красива и разнообразна природно област. Освен историята, и природата ѝ остава непозната за мнозина българи. Съчетанието между пътувания, преходи из планините и опознаване на миналото на селищата и хората би събудило истински интерес.
– Какво е за Вас Беломорието – място, идея, спомен или кауза?
Любов. Влюбих се в Егейска Македония, когато я обиколих за пръв път преди години. Оттогава тя е част от мен.
На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима българи основават ВМОРО – организация, която променя съдбата на Македония и Одринско. История, борба и български дух – от Гоце Делчев до Илинденското въстание.
Кралският крайцер „Дубровник“ акостира в Марсилия при тържествено посрещане на сръбския крал Александър Караджордевич, но тази церемония е осъдена да завърши не точно както е била планирана
Резултатите от последните местни избори в Република Северна Македония показаха дълбок политически и ценностен обрат, който ще има трайни последици както за бъдещето на страната, така и за отношенията ѝ с Европейския съюз и със съседите.
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)