Мнение

Еврото между страстите и реалността

8 февруари 2026, 20:15
Евгени Кръстев

БТА

Процесът по въвеждането на еврото премина по-успешно от информационната кампания, а дебатът около него остана доминиран от емоции и дезинформация

От седмица насам разплащанията в България вече стават само в евро. Процесът по неговото въвеждане у нас протече изненадващо добре. Банките, търговските вериги и въобще всички субекти с отношение към темата се подготвиха своевременно, а месецът на двойно разплащане (през януари валидни бяха и лева, и еврото) беше напълно достатъчен за изтеглянето на основната маса от левове и замяната им с евро.

Спокойно може да се каже, че самият процес на въвеждане на еврото беше много по-сполучлив от информационната кампания за него, с която отговорните публични институции определено не се справиха. Позитивите от влизането в еврозоната не бяха разбрани от големи социални групи в страната и точно поради тази причина тяхната реакция беше ирационална. Тя породи много повече страсти, отколкото стремеж към разбиране на реалността и възприемане на обективна статистическа информация.

Информационната кампания трябваше да е значително по-обхватна и ясно да обясни, че през последните 25 години стабилността на лева се дължи изцяло на валутния борд, който беше обвързал националната ни валута с еврото. Ако беше осигурена повече яснота в тази посока, то това щеше да ни помогне в по-голяма степен да формираме обективно отношение към общата европейска валута и да разберем далеч по-добре каква е нейната роля за функционирането на икономиката и за общия европейски пазар.

Настояването за провеждане на референдум за влизане в еврозоната беше допълнително наливане на масло в огъня. Това говорене не само не допринесе за разбирането на темата, а дори доведе до засилване на страстите и ирационалното отношение към нея. Насаждането на схващането, че това е нещо, което може да се реши чрез референдум остави, сред някои групи хора в обществото ни, усещане, че институциите не се интересуват от тяхното мнение, а им налагат решения, в чието вземане те не се участвали. Това, разбира се, няма нищо общо с реалността, но веднъж наложило се сред част от хората, то вече много трудно би могло да бъде променено.

Всъщност реалността е, че българските избиратели активно участваха в решението страната ни да се присъедини към еврозоната. През последните пет години се проведоха множество парламентарни избори и винаги огромното мнозинство от народните представители са били с подчертано позитивно отношение към общата европейска валута и нейното въвеждане в България.

Това означава, че активните граждани, които имат позиция по публичните въпроси са изразили ясно и много пъти по ред своето желание страната ни да влезе в еврозоната. У нас не са липсвали и продължават да не липсват партии, които използваха позицията срещу еврото за свои предизборни цели. Техните представители в парламента обаче винаги оставаха в малцинство.

Ако наистина е имало толкова силни и устойчиви нагласи в българското общество срещу общата европейска валута, то и резултатите на парламентарните избори през последните пет години щяха да се доста по-различни. Българската демокрация е представителна. Суверенът, т.е. народът избира състава на Народното събрание, което е център на политическата ни система. Народното събрание излъчва изпълнителната власт и създава законодателната база за нейното функциониране.

Това е моделът на управление в страната ни. Всеки, който иска публичните политики да са близки до неговите разбирания следва да гласува за партия, в чийто послания се припознава. Управлението обаче се осъществява от мнозинството. А както вече стана дума, мнозинството в парламента винаги е било в полза на еврото.

2025 г. съвсем не е първата, в която България изпълняваше изискванията на еврозоната, даващи й правото да се присъедини към нея. Още в годините преди пандемията, както и по-рано, страната ни можеше да приеме еврото, но тогавашните парламентарни мнозинства и правителствата не предприеха необходимите стъпки и ние продължихме да използваме лева, обвързан с еврото чрез валутния борд.

Тогава привържениците на приемането на еврото не са поставяли въпроса за референдум. Никой не е повдигал темата, че след като страната ни може да се присъедини, но правителството не предприема необходимите стъпки, то следва да се проведе референдум, който да принуди управляващите да действат по определен начин. Въпросът е изцяло от компетентността на парламентарното мнозинство и изпълнителната власт. Привържениците на въвеждането на еврото разбираха това и го приемаха.

Същото е валидно и сега. Както не може референдумът да се използва като катализатор за влизане в еврозоната, така той не може да се използва и за забавяне или трайно отлагане на приемането на еврото. Процесът, свързан с еврото следва да бъде разглеждан през договора за присъединяване към ЕС, изпълнението на критериите за еврозоната и решението на парламентарното мнозинство и правителството.

Договорът има обвързващ характер по отношение на еврото. Щом бъде постигнато изпълнението на критериите, остава единствено правителството да вземе решение и да въведе общата европейска валута в страната. Това е институционалния ред и всяко отклоняване от него е нелегитимно. То противоречи и на общностното, и на вътрешното право. Впрочем Конституционният съд у нас констатира това неколкократно, отхвърляйки всички опити провеждането на референдум за еврото да бъде прокарано през него.

Извън институционалния ред дебнат много и разнообразни опасности. Влизането в ЕС, както и приемането на общата европейска валута е процес, а не въпрос на един отделен акт. Това е още една причина, поради която използването на референдум по такива въпроси е неподходящо и непрепоръчително. Може би най-яркият пример в това отношение е референдумът, с който Великобритания напусна ЕС.

Едно много по-устойчиво общество от нашето се поддаде на дезинформация и подвеждащи твърдения и с лека ръка гласува за напускане. Сега мнозинството от британците предпочитат да се в Общността. Злото обаче беше сторено. Така става винаги, когато страстите надделеят над аргументите и рационалния подход.

Дезинформацията по отношение на еврото у нас беше от най-разнообразен характер. Ако беше проведен референдум всичко това щеше да бъде насочено именно към него. Вероятността от произвеждането на емоционален резултат беше съществена. Можеше да стане така, че спрямо еврото България да се окаже в положението, в което се оказа Великобритания спрямо ЕС.

В България вече разплащането става в евро и трябва да е ясно, че връщане назад към лева не може да има. Подобен опит би довел да такива икономически щети за страната, че дори и най-големите „пазители” на лева не биха се решили да го направят.

Изтегляне на всички чуждестранни инвестиции, срив на кредитните рейтинги и въобще пълно недоверие към страната ни – това би означавало едно хипотетично завръщане към лева. Също така при подобна ситуация съотношението лев към евро няма да е 2 към 1, както беше по време на валутния борд. Ако някога България излезе от еврозоната, това съвсем не означава възстановяване на бода при познатите условия. Със сигурност курсът ще е много по-неизгоден, което автоматично ще доведе до огромно обедняване на всички българи.

Кампаниите срещу еврото може и да продължават, но няма да доведат до напускане на еврозоната. Те обаче ще бъдат източник на нестабилност и точно поради тази причина не бива да се оставят съвсем без отговор. Чрез тези кампании ще се влияе на мисленето на част от хората в България и е възможно те да бъдат манипулирани като гласоподаватели по време на предизборна обстановка, каквато имаме в момента.

Еврото вече е неотменима част от българската действителност, но използването му като тема за популистки и пропагандни цели не е приключило. Сигурно и това ще мине, но ще е необходимо още известно време.