Мнение

Предстоящата предизборна кампания ще е силно поляризирана

18 януари 2026, 16:54
Евгени Кръстев

БТА

Как конфликтът между ГЕРБ и ППДБ отваря път за антисистемните формации

България отново е пред предсрочни парламентарни избори. Кабинетът на Росен Желязков издържа около година и подаде оставка под въздействието на мащабни протести, които поставиха под голяма въпросителна общественото доверие към него и на практика не му оставиха друг шанс, освен да се оттегли. Независимо от това следва да отбележим, че по отношение на стратегическите цели на България консенсус между управляващите и системната опозиция, в лицето на ППДБ, определено имаше. Градските десни атакуваха активно ГЕРБ едва след като страната ни по същество вече беше в еврозоната.

През годините след 1997 г., когато започна европейската и атлантическата интеграция на България, консенсус по тези въпроси между системите политически формации винаги е имало. Макар че партийната система у нас премина през динамични периоди и претърпя съществени промени, страната ни показа, че е способна да си поставя стратегически цели и да ги постига. Едни партии почти или напълно изчезнаха, други от големи станаха малки и започнаха да се борят за прескачане на бариерата от 4%. Въпреки всичко това към поведението на страната ни, на стратегическо ниво, не можем да имаме претенции.

Проблемите, които обаче винаги сме имали, във вътрешната политика, са на тактическо равнище. Борбата между партиите у нас отдавна е деидеологизирана. Именно поради тази основна причина, по време на предизборните кампании, сме свидетели най-вече на нападки срещу политическия опонент и на разнообразни опити неговото очерняне. Такава ще е и предстоящата кампания, която активно ще започне веднага след връщането на третия проучвателен мандат и назначаването на служебно правителство.

Сега вече в страната няма такива теми, които могат да се използват за популизъм и пропаганда. В предишни години такива бяха руската война в Украйна, пандемията и влизането ни в еврозоната. На този етап единствено агресията на Кремъл може да се използва за дезинформационни цели, но вече не в този мащаб, в който беше възможно преди две или три години.

Предизборната кампания, която ни предстои съвсем скоро, ще бъде напълно оголена и агресивна. Просто няма да има зад какво да се прикрият нападките срещу политическия опонент, а това ще ги направи абсолютно директни и ясно видими. В този смисъл това ще е и най-откровената кампания в сравнение с всички останали досега. Всеки ще изразява в пълнота това, което мисли за другия и ако в българската политика има нещо все още скрито от гражданите, то към началото на следващия парламентарен мандат всичко ще е ясно за всички.

Сигналите за агресивния характер на кампанията вече са налице. И те логично идват от формации, които по принцип предпочитат агресивния подход. А това най-вече са антисистемните политически субекти. От „Възраждане”, например, говорят за еничари и насочват агресията си към системните формации и най-вече към коалицията ППДБ. Разбира се, това говорене не е ново за „Възраждане”, но сега то е много по-конкретно и значително по-фокусирано. Тази характеристика на „възрожденската” реторика ще се засилва и ще се обостря в хода на същинската фаза на предизборната кампания.

С темата за въвеждането на еврото в България най-вероятно ще бъдат направени опити да се злоупотребява с предизборни цели. Това е приключен и напълно затворен въпрос. България е в еврозоната, което е необратим факт. Антисистемните обаче, и преди тези избори, няма да изоставят темата. Те не могат да развият върху нея популизма, който биха желали, но със сигурност ще я използват за своите теснопартийни цели.

От „Възраждане” най-вероятно често ще чуваме, като част от атаките срещу техните политически опоненти, че те са допуснали чужда валута в България, че са се отказали от националния суверенитет или пък че страната ни трябва да се откаже от еврото дори на цената на напускането на ЕС. Т.е. макар и само с поддържащ характер, темата ще присъства и в предстоящите предизборни борби.

Не така щяха да стоят нещата, ако правителството на Росен Желязков беше издържало поне още една година и предсрочните избори бяха не сега, а в началото на 2027 г. Тогава вече всички щяха да са свикнали с еврото и да са се убедили, че то не носи никакви заплахи. Нито нещо по отношение на националния ни суверенитет ще се промени, нито чужди дългове ще се плащат с финанси на Българската държава.

Всъщност ако има промени, то те са ориентирани точно в обратната посока. България вече е равна с другите еврови страни при формирането на политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). И освен това държавата и общините ще имат възможности за далеч по-достъпно и изгодно кредитиране.

Тези аргументи обаче са трудни за използване в предизборна обстановка, където говоренето става основно чрез лозунги. То не почива върху логика и точно поради тази причина използването на аргументи трудно би могло да даде резултат. Хората, които имат логически издържано отношение към политиката, са взели решение как ще гласуват още преди началото на предизборната кампания и на практика не се влияят от нея.

Антисистемното присъствие в предстоящата предизборна кампания ще бъде улеснено и от много изострените и нажежени отношения между основните системни формации, а именно ГЕРБ и ППДБ. След като стратегическите цели на България са постигнати, то вече няма нито един въпрос, по който те биха могли да намерят консенсус.

ГЕРБ и ППДБ ще бъдат ангажирани много повече с конфликта помежду си, отколкото с противодействие на дезинформацията, която ще се появява по антисистемна линия и ще влияе, повече или по-малко, върху политическата среда. Ако има толерантност между ГЕРБ и ППДБ, това със сигурност би ограничило възможността за спечелването на парламентарни мандати от антисистемните формации.

Двата субекта обаче едва ли биха оценили ситуацията по този начин. Въпреки че ако антисистемните мандати са по-малко, то повече ще са мандатите и на ГЕРБ, и ППДБ. За съжаление, осъзнаването на това обстоятелство ще отстъпи пред нажежените отношения между двете формации.

Нападките между ГЕРБ и ППДБ ще се изразяват най-вече в обвинения в корупция и овладяване на съдебната система. Представителите на градските десни ще продължат да поставят Борисов и Пеевски в обща логика и да ги разглеждат като едно цяло. Акцентът на ГЕРБ без съмнение ще е, че правителството на Росен Желязков е било успешно. За това говори и фактът, че именно Желязков се яви при президента за получаването на проучвателния мандат, който беше незабавно върнат.

Всички социологически сондажи, които излязоха след оставката на кабинета „Желязков”, сочат преднина за ГЕРБ. От ППДБ скъсяват тази преднина, но не са я преодолели. Скъсяването се дължи именно на подхода на ППДБ за пакетиране на Борисов и Пеевски. Така че те със сигурност ще продължат да държат на него.

Друг въпрос е, че този подход най-вероятно вече е изчерпан и ППДБ едва ли биха могли да извлекат още електорални ползи от него. Инерцията от протестите обаче все още е доста силна и тя ще е определяща за поведението на градските десни по време на предстоящата предизборна кампания.

Друга тема, която осезаемо ще присъства в предизборната кампания, е тази за начина на гласуването. ППДБ са твърдо за машинен вот, а ГЕРБ държат на запазване на хартиената възможност. Това допълнително ще поръси още сол в отношенията между двете формации.

Не е изключено, след предстоящите избори, да последва нов предсрочен вот. България отново е изправена пред риск от изборна спирала. Ако рискът действително се случи, то ще са необходими още по-нестандартни решения за неговото преодоляване, в сравнение с тези, на които бяхме свидетели. За българските партии предстоят трудни времена. Колкото по-рано те започнат да се подготвят за тях, толкова по-добре би било за обществото, за публичните институции и за самите тях.