Мнение

Полупрезидент или полупартиен лидер – Радев по пътя на трансформацията

11 януари 2026, 14:10
Евгени Кръстев

БТА

Между партийния проект и президентската власт: стратегическите дилеми пред Румен Радев

Само преди дни, точно на Богоявление, Румен Радев ни информира, че щом активно се говори за негова политическа партия, то това означава, че тя вече съществува. Това донякъде дава отговор относно поддържането на тази тема от президента и неговия екип още от времето на първия му мандат на „Дондуков“ 2.

Възможно е стратегията да се изразява в насаждането на въпроса за пария на Радев в публичното съзнание, докато тя започне да се възприема като обективна необходимост. В този смисъл не нейната евентуална поява, а по-скоро противоположното развитие би било изненада. И дори може да се каже, че този етап вече е достигнат. Определено няма да има политически активен български гражданин, който би бил изненадан ако Радев осъществи цялостно трансформацията си от президент в партиен лидер, независимо кога точно би се случило това.

Говоренето на президента и хората му в президентската институция премина през няколко фази, нито една от тях не може да се характеризира с определена конкретика. По време на първия мандат основният отговор на въпроса за евентуален партиен проект на Радев беше – нищо не е изключено. По време на втория пък пламъкът се поддържаше не толкова чрез говорене от общ характер, а чрез изразяване на позиция по конкретни тематични направления. Вторият период на Румен Радев в президентската институция ще се запомни основно с отношението му към руската война срещу Украйна и с позицията му относно въвеждането на еврото у нас, макар и тя да се оформи като ярко скептична едва през миналата година.

И сега, когато президентът заяви, че партията му вече съществува, пак не може да се говори, че става дума за фаза, включваща ясно говорене и конкретни послания. Неотдавнашно социологическо проучване показа, че около 40% от българските граждани желаят управление от нов политически субект. Радев обаче може да разчита на подкрепа от едва половината от тях. И със сигурност той няма как да е доволен от това. Такава подкрепа не му гарантира първо място и със сигурност го оставя далеч от мнозинството, което би му осигурило самостоятелно управление. Ако стратегията е била идеята за партия на Радев да се превърне в обективна необходимост в съзнанието на българските граждани, то постигнатият ефект е доста ограничен по своя мащаб и не показва никаква разлика във възприятията между хипотетичния проект на президента и съществуващите политически формации.

Всъщност, докато говореше пред медиите на Богоявление, Румен Радев спомена и старите партии. Той отбеляза, че те де факто отсъстват от публичния живот и ги критикува за липсата на позиции и решения по важни въпроси. И точно тук е новото в говоренето на президента по партийния въпрос. Никога досега, когато е ставало дума за негов проект, той не е прехвърлял темата към старите партии.

Възможно е Радев да е приел факта, че разполага с ограничен политически капитал и да обмисля как най-рационално може да го използва. Един от вариантите е той все пак да основе и оглави своя партия, най-вероятно след края на мандата. При това положение, ако иска да управлява, ще му се наложи да си търси коалиционни партньори и да прави компромиси. Това бързо ще го превърне в част от партийната система и ще прехвърли върху него всички негативни характеристики, които тя носи.

Едно участие на Радев в българската политика по този начин няма да доведе до възстановяване на стабилността и появата на правителства с трайни мандати. Силно проблемна за евентуален партиен проект на президента би била позицията, която той изрази през миналата година по отношение на влизането ни в еврозоната. Това беше негова стратегическа грешка. България вече е еврова държава и това е необратим факт. Радев не може да го промени и трябва да се съобразява с него. Т.е. ако той е в реалното управление на страната трябва да приеме обстоятелства, с които не е съгласен, с които и електоратът му не е съгласен, но те остават такива каквито са и всички управленски решения трябва да бъдат съобразени с тях.

Потенциално това може да вбие клин между Радев и неговия електорат. Със сигурност голяма част от подкрепата за негова евентуална формация ще дойде по линия на евроскептицизма. Много вероятно е сред избирателите на Радев (като хипотетичен партиен лидер) да не съществува разбирането, че еврото е необратим факт за България и това няма да се промени.

Разбира се, изказването на Румен Радев, че партията му вече съществува може да има и друга интерпретация. На критиките на политическите формации към него, че не е обединител, той отговаря, че функцията му е да обединява не партиите, а гражданите. Това може да е опит на президента за установяване на връзка с гражданите без партийно посредничество. Подобна хипотеза не е изключена най-вече поради факта, че избирателната активност у нас е доста ниска и голяма част от хората не откриват своето политическо представителство в партиите и лидерите.

Такъв подход от страна на Радев обаче би бил ориентиран не толкова към парламента, а отново към президентската институция. Радев може да подкрепи определен кандидат-президент на изборите през есента и ако кандидатът спечели, той да оказва влияние и въздействие върху националната политика чрез него. Посланието на Румен Радев може да е към негласуващите граждани да го последват след като не харесват партиите.

Като съчетаем твърдението на президента, че той обединява не партии, а граждани с изказването му, че неговата партия вече съществува, се получава именно такъв вид призив към хората в страната. Това би спестило на Радев неудобствата на партийното лидерство, както и загубата на доверие като резултат от преговорите с потенциални коалиционни партньори и правенето на отстъпки пред тях.

Запазването на възможности за влияние през президентската институция би му позволило да остане, в общи линии, в сегашното си положение, което очевидно е доста удобно и комфортно за него. Сега Радев може да взаимодейства по някои въпроси с едни политически формации, а по други с техните опоненти. Трансформацията в партиен лидер със сигурност ще ограничи значително тези възможности.

Единственият начин Радев да запази сегашните си възможности за влияние и да прибави към тях оперативен инструментариум е, със своя формация да спечели голямо парламентарно мнозинство, което да му позволи самостоятелно управление. Както вече стана дума, подобна хипотеза е много малко вероятна или направо невъзможна.

На практика пред Румен Радев основните опции са две. Да приеме предизвикателствата на партийното лидерство и да се превърне в нишов играч. Или пък чрез по-сложна политическа тактика да запази, доколкото е възможно, сегашното си положение посредством близки отношения с новия държавен глава.

Новогодишната реч на Радев също показа, че той е в процес на трансформация, но само толкова. Развитието на този процес остава в сферата на хипотезите. То може да се бави, да спира и пак да тръгва. За Радев обаче важни са не толкова предстоящите парламентарни избори, а президентските. На тях той няма да участва, но е много вероятно точно те да определят следващата му роля в политиката.