Икономист пред Taralej.bg: Не купувайте евро сега, защото ще заплатите съответни такси под формата на курсова разлика

8 септември 2025, 11:28
Кристина Абаджиева
София

Личен архив/Десислава Николова

"Политиците си мислят, че бюджетната дисциплина е важна преди влизане в еврозоната, а не след това", каза още Десислава Николова

"Влизането на страната ни в еврозоната ще доведе до по-малко разходи за финансиране на икономиката, на гражданите, на бюджета и на бизнеса".

Това заяви пред Taralej.bg икономистът Десислава Николова. Според нея "еврото е платформа и възможност, която една страна може да се възползва, ако отговаря на определени изисквания".

"Вече видяхме, че дългосрочния кредитен рейтинг на страната ни беше повишен с една степен. Вече видяхме няколко емисии на дълг, които бяха реализирани. Въпросът обаче винаги е бил и остава колко ефективно се използва този ресурс, защото въпреки по-високият интерес от страна на инвеститори, не бива да се забравя, че те търсят работеща съдебна система, инфрастуткура и администрация. В този ред на мисли работата тепърва предстои и в голяма степен от това ще се определи дали ще успеем да реализираме потенциалните ползи от еврото. До момента се вижда единствено взимане на нови дългове, чиито средства се наливат в публичния сектор, без каквато и да е ефективност и с тези темпове риска от свръхдефицит изгежда все по-реален".

Има ли добра разяснителна кампания за еврото от страна на държавата?

"Нямаше адекватна информационна кампания за приемането на еврото в България, която да обясни на гражданите на достъпен език какви ще са ползите от това и какви може да бъдат негативните ефекти. Тази кампания започна много късно, което според мен беше една от причините за огромното обществено недоверие. Като прибавим към това политическите амбиции, нестабилност и липсата на доверие, ситуацията наистина изглеждаше меко казано недобре. С риск да прозвучи крайно българинът има неприятни спомени от масовата приватизация, боновите книжки и лихвоточките, и подобни големи промени трябваше да бъдат предшествани от ясно изразени послания, защото страховете са реални".

Николова коментира, че наблюдава сериозен риск от спекулации с цените във връзка с приемането на еврото.

"Страхът от поскъпване при приемане на еврото е може би най-разпространеният в България, но такива притеснения е имало във всички страни, които са сменяли валутата си. За да успокоят хората държавите вземат редица мерки, с които да противодействат на евентуални опити за повишаване на цените. В България започна прилагането на механизми за контрол върху необосновани повишения на цените. НАП, КЗП и КЗК получиха значително по-широки правомощия да следят за спекула в цените, като контролът включва цялата верига – от производителите и вносителите до търговците. Честно казано не виждам как ще сработи и съм скептично настроена, относно ефекта от тези действия, защото е много трудно (почти невъзможно) да се следят цените на всички стоки и услуги и мисля. Виждаме и вече някои пречки за тяхното практическо приложение и според мен единственият ефект, който може да бъде постигнат е психологическият – да се откажат търговци да вдигат неправомено цени, заради страх от глоби. Разбира се този ефект може да има и проявление при потребителите – да спрат да купуват стоки и услуги, чиито цени са завишени, заради еврото".

Хората масово се притесняват от превалутирането. Прави впечатление, че непрекъснато има опашки пред обменните бюра. За какво да внимаваме?

В първите дни след обявяването на положителния конвергентен доклад беше отчетено известна доза напрежение сред населението и струпване на хора пред чейндж бюрата, бързащи да купуват евро. В резултат на това някои от тях покачиха курса до 1.97 лв. за евро. Това напрежение беше временно и ситуацията се нормализира впоследствие. Бих могла да дам следните няколко съвсем елементарни съвета, които ще спестят такси и време, за да превалутира парите си:
- Не обменяйте прибързано левове в брой в чейндж бюра;
- Използвайте банки – някои вече премахват таксите за внасяне на пари в брой;
- Дръжте средствата си по сметка и ги оставете да се превалутират автоматично на 1 януари 2026 г., когато банката няма право да начисли курсови разлики;
- Не купувайте евро сега, защото ще заплатите съответни такси под формата на курсова разлика (според тарифата на конкретната банка)
- В Български пощи и БНБ също ще могат да бъдат обменяни банкноти без курсови разлики, след 01.01.2026 г.

Десислава Николова не очаква лихвите по жилищни кредити да се повишат поне през първата година от влизането ни в еврозоната.

"След приемането на еврото, банките ще освободят значителен ресурс, тъй като няма да са длъжни да поддържат 12% от депозитната си база като минимални резерви в БНБ. Вместо това ще трябва да поддържат 1% по сметка в ЕЦБ и това ще ги направи по-ликвидни и теоретично липса на стимул за повишаване на лихвите в краткосрочен план. В момента България е на второ място (след Малта) в еврозоната с едни от най-ниските лихвени нива - с 2,44% средна лихва по данни на БНБ.“. По данни на ЕЦБ средната лихва по жилищни кредити в еврозоната е по-висока - 3,29%. При заемите за текущо потребление средните лихви са значително по-волатилни, в сравнение с тези по жилищни кредити и виждаме вариации на лихвите през отделните месеци, но през последните няколко години те варират между 8,5 и 9,5%. В края на юли има леко покачване в средните лихви и за разлика от тези по жилищни кредити, България е страна с едни от най-високите лихви, в сравнение с останалите държави от еврозоната, където средната лихва е 7,40%. Мисля, че в това отношение има на къде да подобряват условията българските банки. Важно е да се спомене, че съществува законов механизъм, който предпазва и към момента на приемането на еврото банките нямат право да променят лихвения процент. В момента лихвата по ипотечен кредит се формира на база цена на привлечения ресурс, който представлява средната лихва по депозит в банковата система в лева. Когато приемем еврото, този бенчмарк няма да го има, което означава, че банките трябва да преминат към различна от тази методология, която да формира лихвите по кредити.

В първите два месеца след положителния конвергентен доклад БНБ отчете сериозен скок в обема на новоотпуснати жилищни кредити, като в края на юли те са нараснали с малко над 39%, спрямо година по-рано. Това показва значителен интерес на домакинствата да купуват жилище с банков кредит, като причината е, че една немалка част от тях очакват цените на имотите да се повишат след 01.01.2026 г. В свои доклад БНБ скоро посочи, че имоти се купуват не за да бъдат отдавани под наем, а с цел последваща продажба на по-висока цена.

"Относно делът на сивата икономика в България проучване на международната консултантска компания Киърни (Kearney) по поръчка на „Виза България“ показа, че нейният дял е 34,6% от БВП и че този дял е най-голям сред страните в ЕС. В този ред на мисли зачестява практиката хората с големи суми в брой да закупуват недвижими имоти с банков кредит и така да легализират средствата си и освен очакванията цените на имотите да се повишат, това е втората причина за по-висока от обичайното активност в този сегмент".

Бързите кредити също са проблем, наскоро лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски призова за намеса на държавата. Имате ли информация за това дали процентът на теглене на бързи кредити се е увеличил през последните месеци?

"Законови регулации винаги трябва да се предприемат само след конкретната оценка на въздействие, защото опитът за контролиране на този сегмент до момента е довело само и единствено до по-голяма непрозрачност и неяснота от гледна точка на потребителите.
Считам, че промяната в ЗПК и по-конкретно таванът на ГПР доведе до именно това, защото небанковите дружества започнаха да начисляват допълнителни такси, които всъщност представляват оскъпяването и често потребителите се оказват изненадани впоследствие. Това е само един от малкото примери как популизмът може да обърка и усложни още повече иначе и без това сложния сегмент.
Разбира се трябва да споменем и финансовата култура на българина. Притеснителни са данните, които Камара на частните съдебни изпълнители наскоро съобщи, че около 120 000 млaди бългapи нa възpacт дo 30 гoдини имaт дългoвe ĸъм ЧCИ, като възрастта спада.
Това означава, че все повече млади хора не само имат задължения, ами те са просрочени, ocъдeни ca и пo тяx имa зaвeдeни изпълнитeлни дeлa. Това беше една от многото причини с колегите да реализираме програма за финансова грамотност на учениците от 10., 11. и 12. клас, в която участваха над 1900 младежа от 13 града в страната, предоставяйки им ценни знания и умения за управление на личните финанси.
Данните на БНБ не предоставят информация само за бързите кредити, а обща за дружества специализирани в кредитиране. Все пак потребителските кредити в сектор „Домакинства“ в края на юни са 4,719 млрд. лв., което е ръст от 18,1%, спрямо предходната година. По данни на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране от тези 4,7 млрд., около 1/5 са бързи заеми".

Последвайте Таралеж в google news бутон